Стивън Кинг - Кристин

Блъснах встрани чинията с бъркани яйца — вече не бях гладен.

Снощи си мислех, че е възможно да забравя зловещата и необяснима история, свързана с Кристин. Сега се питах как съм могъл да бъда толкова наивен.

Когато бях у тях на Нова година Арни бе споменал името на Джънкинс. Нямах право да се самозалъгвам, че не съм го чул. Във вестника пишеше, че полицаят разследвал смъртта на Дарнъл, намекваше се, че зад убийството му стои някаква тайна престъпна организация.

„Италианската мафия — би казал Арни. — Или смахнатите колумбийци.“

Но аз имах друга теория.

Колата на Джънкинс била открита на безлюдно шосе, смазана до неузнаваемост.

(„Онзи мръсник Джънкинс все още ме преследва. Бих го посъветвал да внимава, за да не му се случи нещо…“)

Джънкинс останал в нея.

По време на убийството на Репертън и на приятелите му, Арни бил във Филаделфия на шахматен турнир. Когато Дарнъл бе убит, приятелят ми се намирал в Лайгониър заедно с родителите си. И в двата случая имаше желязно алиби. Бях сигурен, че разполага с такова и за времето, когато е настъпила смъртта на Джънкинс. Досега бяха загинали седем души, всички свързани по някакъв начин с Арни и с Кристин. Навярно този път полицаите ще се усъмнят, дори слепец би забелязал, че приятелят ми има мотив. Но вестникът не съобщаваше, че „анонимно лице помага на полицията в издирването“, както деликатно се изразяват англичаните.

Казах си, че полицаите не съобщават всичко на журналистите. Но инстинктът ми подсказваше, че те не подозират Арни във връзка с последното убийство, в което е бил замесен автомобил.

И този път беше успял да се измъкне. Питах се какво ли е видял Джънкинс зад себе си, докато е пътувал по шосето за Блеърсвил. Навярно червено-бяла кола — празна, или шофирана от мъртвец. Побиха ме тръпки, целият настръхнах. Седмина мъртъвци!

Трябва да се сложи край на това! Обикновено психопатът се пристрастява към убийствата. Ако Майкъл и Реджина не се съгласят с налудничавите планове на сина им, един от тях, или може би двамата, ще бъде следващата жертва.

Какво ще се случи, ако през първия учебен ден Арни предложи на Лий да се омъжи за него и тя му откаже? Представяте ли си какво ще завари пред дома си на връщане от училище?

Господи, колко се страхувах!

Мама надникна през вратата.

— Денис, защо не закусваш?

— Зачетох се във вестника. Не съм гладен, мамо.

— Трябва да се храниш добре, иначе няма да оздравееш. Искаш ли да ти приготвя овесена каша?

При мисълта за омразната каша стомахът веднага ме сви, но успях да се усмихна и поклатих глава.

— Не искам. Но на обяд ще си изям всичко.

— Обещаваш ли?

— Честна дума.

— Дени, какво ти е? Напоследък изглеждаш много уморен и изнервен.

— Нищо ми няма, мамо.

Усмихнах се още по-широко, за да й покажа колко съм добре; изведнъж я видях да слиза от колата си пред търговския център в Монроувил, а недалеч от нея е паркиран червено-бял автомобил, чийто мотор работи на бавни обороти. Мама, метнала чанта през рамо, минава пред Кристин, а тя внезапно се стрелва към нея.

— Сигурен ли си? Да не те боли кракът?

— Не.

— Изпи ли си витамините?

— Да.

— А шипковия чай?

Избухнах в смях. За миг мама като че се разгневи, после също се усмихна и промълви с ирландския си акцент (който звучи прекрасно, защото майка ми е половин ирландка):

— Ти си сладур, Дени Гилдър.

После се върна в „кабинета си“ и оттам отново се разнесе неравномерното тракане на пишещата й машина.

Взеха вестника и се загледах в снимката на преобърнатата кола на Джънкинс. Надписът отдолу гласеше: „Нова жертва на колата на смъртта“.

Помислих си: „Джънкис не се е интересувал кой продава бомбички и цигари на Уил Дарнъл. Бил е служител на щатската полиция, а тези ченгета разследват по няколко случая едновременно. Може би се е опитвал да открие убиеца на Мучи Уелч, или…“

Изкуцуках до кабинета на мама и почуках.

— Влез.

— Извинявай за безпокойството, мамо…

— Я не се занасяй, Денис!

— Ще ходиш ли до центъра?

— Може би. Защо питаш?

— Искам да ме закараш до библиотеката.

Изпитвах леко главоболие от взирането в апарата за прожекция на микрофилм, но бях открил онова, което търсех. Подозренията ми се оправдаха — не че се отличаваха с някаква особена проницателност.

Джънкинс се занимавал с издирването на шофьора, убил Мучи Уелч… и същевременно ръководел разследването, свързано със смъртта на Репертън, Трелони и Боби Стантън. Трябва да е бил най-тъпото ченге на света, за да не разбере, че Арни е замесен и в двата случая.