Стивън Кинг - Кристин

— Мама будна ли е?

— Посрещнахме Новата година, после двете с Ели си легнаха. Пиян ли си, Денис?

— Не.

— Изглеждаш зле — заяви той и затвори вратата след нас.

Изсмях се истерично и отново ми причерня… Но този път само за няколко секунди. Когато се опомних видях, че баща ми разтреперано се взира в мен.

— Разкажи ми какво се случи.

— Татко…

— Денис, заповядвам ти!

— Не мога…

— Какво се случи с Арни, какво му се е случило?

Безмълвно поклатих глава. Не можех да му кажа — не само заради налудничавия характер на случилото се, нито от страх за себе си. Сега се страхувах за всички — за родителите ми и за Илейн, за родителите на Лий. Разсъждавах напълно трезво и бях изплашен до смърт.

„Гледай да не ми измениш, Денис. Знаеш какво се случва с лайнарите, които ме предадоха…“

Нима бях чул тези думи?

Или бяха плод на въображението ми?

Татко разтревожено ме наблюдаваше. Промълвих:

— Не мога.

— Добре — въздъхна той. — Засега няма да настоявам. Но искам да ми кажеш нещо и то веднага: мислиш ли, че по някакъв начин Арни е отговорен за смъртта на Дарнъл и на съучениците ви?

Спомних си ухиленото, покрито с разлагаща се плът лице на Льобей, празните панталони, под които се очертаваха само кости…

— Не — отвърнах и си помислих, че не го лъжа. — Не е Арни.

— Добре. Искаш ли да ти помогна по стълбата?

— Ще се справя сам. Лягай си татко.

— Точно това смятам да направя. Честита Нова година, Денис и не забравяй — винаги съм на твое разположение, ако решиш да споделиш нещо.

— Засега няма какво, татко.

— Знаеш ли, не ти вярвам — промълви той и се запъти към спалнята.

Легнах си без да изгася нощната лампа, но изобщо не можах да мигна. Това беше най-дългата нощ в живота ми — искаше ми се да отида в спалнята и да се сгуша между мама и татко, както в детството си. Веднъж дори се надигнах от кревата и посегнах към панталоните, после отново си легнах. Страхувах се за всички тях. Но имаше и нещо по-лошо — боях се, че полудявам.

Призори най-сетне задрямах и спах неспокойно в продължение на три-четири часа. Когато се събудих, разумът ми започна да „се лекува“ чрез самозалъгване. Но вече не можех да се вслушвам в тази приспивна песен — завинаги бях забравил думите й.

В петък, на пети януари получих картичка от Ричард Макендлес. На гърба й с химически молив беше написан адресът на Джордж Льобей — Парадайз Фокс, Охайо. През целия ден я носих в джоба си, от време на време я изваждах и разглеждах. Не исках да се обаждам на Джордж Льобей, нито да слушам за откачения му брат Роланд, не исках повече да се занимавам с тази налудничава история.

Вечерта родителите ми и Ели отидоха в монроувилския търговски център — сестра ми искаше да си купи ски с парите, събрани на Коледа. Половин час след излизането им се настаних до телефона и поставих картичката пред себе си. Позвъних на справки, откъдето научих, че Парадайз Фолс се избира с код 513. След кратък размисъл отново им се обадих и поисках телефона на Льобей. Надрасках го върху картичката, отново вдигнах слушалката. Набрах няколко цифри, после затворих телефона. Неочаквано се разгневих и си казах: „Майната му! Всяко нещо си има граници. Край, измивам си ръцете от цялата история. Хич не ми пука, ако Арни се отправи към ада с любимата си кола. Майната му на всичко!“

— Майната му! — прошепнах и побързах да се отдалеча от телефона преди да изпитам угризения на съвестта. Качих се на горния етаж, измих се и си легнах. Заспах дълбоко още преди Ели и родителите ми да се приберат и през цялата нощ не се събудих. Не подозирах, че ме очакват много безсънни нощи.

Докато съм спал някой, нещо — уби Рудолф Джънкинс от пенсилванската щатска полиция. На другата сутрин вестникът съобщаваше за случилото се с голямо заглавие: „Полицаят, разследвал организацията на Дарнъл, убит близо до Блеърсвил“.

Баща ми беше в банята, Ели с две приятелки седяха на верандата, кикотеха се и се правеха, че играят на монополи. Майка ми работеше върху един от разказите си в стаята за шев, която й служеше за кабинет.

Бях сам на масата. Почувствах се потресен и изплашен. Спомних си, че утре Лий се връща от Калифорния и че ако Арни (или Льобей) не промени решението си, тя няма да се отърве от него.