Стивън Кинг - Кристин

Затворих очи, опитвайки се да прогоня кошмарните образи, но те станаха още по-натрапчиви.

Цялата история бе започнала с това, че Лий обикна Арни, който сега искаше да си я върне. Но нещастието не спираше дотук. Защото в момента Льобей се бе вселил в тялото на приятеля ми и на свой ред беше пожелал Лий.

Не, няма да я получи. Ще направя всичко възможно да му попреча.

Същата вечер се обадих на Джордж Льобей.

Гласът му ми се стори сприхав и уморен.

— Да, мистър Гилдър, помня ви отлично. Помня и това, че ви надрънках куп глупости, докато седяхме пред бунгалото в най-потискащия мотел на света. Какво мога да направя за вас?

Леденият му тон подсказваше, че се надява да не му досаждам.

Поколебах се. Как да му кажа, че брат му е „възкръснал“? Че дори смъртта не е сложила край на омразата му към лайнарите? Че се е вселил в тялото на най-добрия ми приятел, когото е набелязал безпогрешно, както Арни бе избрал Кристин?

— Мистър Гилдър? Чувате ли ме?

— Имам проблем, мистър Льобей, но не знам как да ви го обясня. Става дума за брат ви.

Гласът му неуловимо се промени, в него прозвуча желязна нотка.

— Какво общо имат вашите проблеми с Роли? Той е мъртъв.

— Там е работата, че не е.

Не успях да се овладея, гласът ми стана писклив и истеричен.

— Не разбирам за какво говорите — надуто и същевременно изплашено заяви той. — Шегата ви е нелепа и е проява на лош вкус.

— Не се шегувам. Позволете да ви разкажа какво се случи след смъртта на брат ви.

— Мистър Гилдър, имам да преглеждам цял куп домашни и да пиша есе, така че нямам време за празни…

Прекъснах го:

— Моля ви, мистър Льобей, моля ви дами помогнете — на мен и на моя приятел.

Настъпи дълго мълчание, после Льобей въздъхна.

— Разказвай, момче. — А след кратка пауза добави: — Да те вземат мътните!

Мислено благославях съвременната техника, която ми позволи да му разкажа цялата история по телефона; представях си как гласът ми преминава през компютъризирани превключвателни станции, под заснежени полета и достига до събеседника ми.

Разказах му за сбиването между Арни и Репертън, за изключването и за отмъщението на последния; съобщих му за смъртта на Мучи Уелч, за случилото се в парка „Скуонтик Хилс“ и по време на бурята; описах му счупеното предно стъкло, чиито пукнатини постепенно се бяха смалили и изчезнали, както и за милометъра, който се въртеше обратно. Обясних му, че радиото на Кристин хваща единствено станцията, излъчваща стари мелодии — последното накара Джордж Льобей изненадано да изръмжи. Казах му за имената върху гипса и как онова, написано от Арни в Деня на благодарността досущ прилича на подписа на Роланд върху фактурата за покупката на Кристин. Съобщих му как приятелят ми непрекъснато употребява думата „лайнар“ и че започнал да зализва косата си назад като певците от петдесетте. Разказах му всичко, с изключение на преживяванията си през новогодишната нощ. Не исках да ги скрия, но просто нямах сили да ги опиша. Цели четири години не ги споделих с никого, едва сега ги разкривам пред вас. Когато свърших, се възцари тишина.

— Мистър Льобей, чувате ли ме?

— Да, чувам — промълви той. — Мистър Гилдър, Денис, не искам да те засегна, но онова, което току-що ми разказа, е извън границите на нормалното и клони към…

— Лудост?

— Е, не чак дотам. Съдейки по думите ти, преди няколко месеца си получил сериозно нараняване по време на футболен мач. Дълго си бил в болницата и през повечето време си изпитвал силна болка. Навярно въображението ти…

Прекъснах го:

— Мистър Льобей, чувал ли сте брат ви да използва фразата за малкия мръсник?

— Какво?

— За малкия мръсник. Също както възкликваме: „Две точки“, когато запратим хартиена топка към кошчето за смет и го улучим. Само че брат ви е казвал: „Гледай как ще го вкарам отзад на малкия мръсник.“

— Откъде знаете? — възкликна Льобей и без да ми даде възможност да отговоря, продължи: — Сигурно си чул тази фраза когато сте се запознали…

— Не.

— Мистър Гилдър, вие сте лъжец.

Не му отговорих. Разтреперих се, краката ми се подкосиха — никога досега възрастен не ме бе наричал лъжец.

— Денис, съжалявам, че избухнах, но разбери, че брат ми е мъртъв. Беше неприятен, дори зъл човек, но вече е в гроба и всички тези морбидни фантасмагории…

Задъхано промълвих:

— Моля ви, кажете кого е имал предвид с думите „малък мръсник“?

Мълчание.

— Може би Чарли Чаплин?

Зададох въпроса без особена надежда за отговор, но след няколко секунди той с нежелание изрече: