Стивън Кинг - Кристин

Но Арни се наливаше така, сякаш от първи януари сухият режим отново влизаше в сила. Довърши първата бира още преди да станат пуканките, смачка празната кутия, намигна ми и заяви:

— Гледай как ще я вкарам право в задника на малкия мръсник, Денис.

Не разбрах какво иска да каже и леко се усмихнах, когато той запрати кутията към кофата за смет. Кутията се удари в стената и падна вътре.

Похвалих го:

— Печелиш две точки.

— Точно така. Подай ми още една бира.

Подчиних се и си помислих, че и без това родителите ми ще посрещат Нова година вкъщи — ако Арни се напие и заспи, че се обадя на татко да ме вземе. Хрумна ми, че е по-добре да изчакам — в нетрезво състояние приятелят ми може да изтърве нещо, което иначе не би споделил. И въпреки това изпитах ужас при мисълта, че ще трябва да се кача в Кристин.

Но бирата като че не му действаше. Приготви пуканките, изсипа ги в дълбока пластмасова купа, разтопи половин пакетче маргарин, прибави го към тях, посоли ги и предложи:

— Да отидем в хола и да погледаме телевизия.

Кимнах, взех патериците си и ги наместих под мишниците си — струваше ми се, че там вече са ми излезли мазоли — и се опитах да взема трите бири от масата.

— Не се притеснявай, аз ще ги донеса — каза Арни. — Хайде, тръгвай преди отново да си си счупил нещо.

Усмихна ми се и за миг видях пред себе си стария Арни, сърцето ми се сви от мъка.

По телевизията даваха някаква тъпа новогодишна програма. Дони и Мари Озмънд пееха; огромните им бели зъби проблясваха и им придаваха вид на ухилени акули. Оставихме телевизора да работи и поведохме оживен разговор. Разказах му за мъченията в кабинета по физиотерапия, за това, че тренирам с щанги, а след втората бира признах, че понякога се страхувам да не остана сакат.

Не се притеснявах, че не ще играя футбол в колежа, боях се единствено да не окуцея.

Арни ме слушаше внимателно и със съчувствие, от време на време кимаше.

Струва ми се, че се разбъбрих — крайно време е да ви кажа, че никога не съм имал по-странно преживяване. Не предполагах, че ме очакват много по-страшни събития, но нищо не би могло да бъде толкова необикновено… толкова нелогично. Сякаш гледах филм, който не е на фокус. В един миг пред мен стоеше старият Арни, после изчезваше и се заменяше от някакъв непознат. Беше добил неприятни навици, които не бях забелязал преди: нервно подрънкваше окачените на кожен медальон ключове от колата, кършеше пръсти, от време на време захапваше палеца си. Шокиран бях от думите, с които хвърли кутийката от бира в кофата. Изобщо не изглеждаше пиян, въпреки че когато довършвах втората си бира, той вече бе успял да изгълта пет.

Забелязах, че за сметка на новите, някои типични за него привички напълно бяха изчезнали: нервното подръпване на крайчеца на ухото, докато говори с някого, начинът, по който рязко протягаше крака и ги кръстосваше в глезените, навикът му да изразява доброто си настроение със съскане през свитите си устни, вместо направо да се засмее. Няколко пъти се усмихна, но в повечето случаи се кискаше пискливо като Льобей.

Концертът свърши в единайсет и Арни въртя копчето, докато попадна на канал, предаващ новогодишното празненство в някакъв хотел, като от време на време режисьорът включваше камерите, разположени на „Таймс Скуеър“, където вече се бе събрала огромна тълпа.

Направих последно усилие и го попитах:

— Действително ли няма да се запишеш в колеж?

— Не и тази година. С Кристин заминаваме за Калифорния веднага щом свърша училище. От сега копнея за златните плажове…

— Родителите ти знаят ли?

Той стреснато ме изгледа.

— Не, по дяволите! Да не вземеш да им кажеш? Мога да мина и без опяването им.

— Какво ще правиш в Калифорния?

Арни вдигна рамене.

— Ще си намеря работа като автомонтьор. Знаеш, че ме бива да поправям коли.

Но следващите му, небрежно подхвърлени думи ме накараха да зяпна.

— Надявам се да убедя Лий да замине с мен.

Задавих се от бирата и се закашлях, като изпръсках панталоните си. Той два пъти ме удари по гърба.

— Хей, човече, добре ли си?

— Да — изхърках аз. — Бирата ми влезе в кривото гърло. Арни, много се лъжеш, ако си въобразяваш, че тя ще те последва. Знаеш ли, че напоследък главното й занимание е попълване на молби за колежи? Решила е на всяка цена да продължи обучението си.

Арни присви очи. Ужасено си помислих, че бирата ми е развързала езика и съм казал повече от необходимото.

— Откъде знаеш толкова подробности за моето момиче?