Стивън Кинг - Кристин

Доскоро с Лий нямахме основание да се страхуваме, че сме наскърбили Арни и но този начин сме си навлекли гнева на Кристин.

Но ето че днес го сторихме.

През следващите три-четири седмици с Лий се правехме на детективи и междувременно започнахме да се влюбваме до уши.

На другия ден след разговора ни тя отиде в общината и срещу такса от петдесет цента получи фотокопия от два документа, които по принцип отиват в Харисбърг, но по едно копие се съхранява в либъртивилската община.

Когато Лий позвъни на вратата, нашите си бяха вкъщи. Ели използваше всяка възможност да надникне в хола. Беше запленена от Лий и дори ми стана смешно, когато само след седмица започна да връзва косата си на опашка като нея. Изпитвах огромно изкушение да я подразня за това, но устоях — може би започвах да пораствам (но не дотолкова, че да не задигна шоколадчето й, скрито зад кутиите с храна в хладилника).

С изключение на моментите, когато Ели надничаше в хола, през този ден, двайсет и седми декември, нашите ме оставиха насаме с Лий. Запознах я с тях, майка ми сервира кафе и си поговорихме. Илейн бърбореше най-много — описваше училището си и разпитваше Лий за нашето.

Отначало ми беше неприятно, после си казах, че трябва да съм й благодарен. Родителите ми са въплъщение на буржоазна учтивост (ако поведат майка ми на електрическия стол и тя се сблъска със свещеника, положително ще му се извини). Усещах, че харесват Лий, но бе очевидно (поне за мен), че са озадачени, дори се чувстват малко неловко и навярно се питат къде е мястото на Арни в цялата тази история.

Двамата с Лий се питахме същото. Накрая мама и татко постъпиха както всички родители в подобна ситуация: решиха да оставят младежите да се оправят сами и се заеха със собствените си дела. Пръв стана татко и се извини, че както винаги след Коледа работилницата му е в пълен безпорядък и незабавно трябва да започне да я подрежда. Мама заяви, че има да пише нещо. Ели лукаво ме изгледа и попита:

— Как мислиш, Денис, Исус имал ли е куче?

Двамата избухнахме в смях. Лий ни наблюдаваше с учтивата усмивка на човек, който не разбира за какво става дума.

Престанах да се смея и извиках:

— Изчезвай, Ели!

— Какво ще направиш, ако откажа? — заяде се тя, но очевидно ме дразнеше по навик, защото веднага стана и се запъти към вратата.

— Ще те накарам да ми изпереш бельото.

— Ще има да вземаш — надуто изрече Ели и величествено напусна стаята.

Смутено промълвих:

— Такава си е тя, мота сестричка.

— Страхотна е — усмихнато отвърна Лий.

— Ако живееш под един покрив с нея, положително ще промениш мнението си. Покажи какво си донесла.

Тя сложи едно от фотокопията върху стъклената масичка, където вчера бе подредила гипсовите парчета.

Беше удостоверение за повторна регистрация на употребявана кола плимут седан, модел ’58 (с четири врати), червено-бял на цвят. Издадено беше на първи ноември хиляда деветстотин седемдесет и осма година и беше подписано от Арнълд Кънингам. Следваше подпис на баща му.

Подпис на собственика: Арнолд Кънингам

Подпис на родителя или настойника: (ако собственикът е под 18 г.) Майкъл Кънингам

Попитах Лий:

— На какво ти напомня:

— На един от подписите върху гипсовите парчета.

— Правилно — ето на този. Арни „ми даде автограф“ малко след влизането ми в болницата след злополучния мач в Ридж Рок. Винаги се е подписвал така. Да видим другия документ.

Лий постави листа редом с първия. Беше удостоверение за регистрация на нова кола, плимут седан, модел ’58 (с четири врати), боядисан в червено и бяло. Издадено бе на първи ноември хиляда деветстотин петдесет и седма. Съвпадението ме стресна. Вдигнах поглед към Лий и изражението на лицето й ми подсказа, че също го е забелязала.

— Погледни подписа — промълви тя.

Вперих очи в документа.

Подпис на собственика: Роналд Д. Льобей

Подпис на родителя или настойника: (ако собственикът е под 18 г.) ……..

Това бе подписът на Арни, познат ми от Деня на благодарността, когато го бях накарал „да ми даде автограф“ втори път — не трябваше да си гений, или графолог, за да забележиш приликата. Имената бяха различни, почеркът — еднакъв.