Стивън Кинг - Кристин

Ауспухът й се закачи в нещо и тя се оттегли на заден ход от зейналата дупка сред трясъка на отковаващи се летви; изкривеният й капак беше покрит със сняг и гипс. Дарнъл изплашено си помисли, че след няколко секунди тя ще се върне и този път може би ще… ще…

Грабна помпичката и слепешката се втурна нагоре по стълбата. Преди да достигне горния етаж отново дочу форсирането на двигателя. Не издържа и се обърна да види какво става, като тежко се облягаше на перилата.

От тази височина гледката беше още по-кошмарна. Видя как Кристин се задава по покритата със сняг алея, как се повдига предницата й, подобна на раззиналата паст на кръвожаден, червено-бял алигатор. Сетне тя връхлетя върху къщата, този път с още по-голяма скорост. Изскърца цялата рамка на прозореца и в хола отново се посипаха тресчици. Фаровете й подскочиха, заслепиха го и след миг тя се озова вътре, в дома му, оставяйки след себе си огромна дупка в стената.

Понесени от студения вятър, в стаята влетяха парченца стъклен памук от изолацията, подобно на пухчета от глухарче.

Уил изкрещя, но викът му беше заглушен от воя на двигателя. Заглушителят, поставен от Арни — „Едно от малкото неща, които бе монтирал сам“ — несвързано си помисли Уил — висеше на перваза заедно с ауспуха.

Плимутът с рев премина през хола, събори креслото на Дарнъл и то остана да лежи в ъгъла като мъртво пони. Подът изскърца и Уил си каза: „Хайде, счупи се! Счупи се и проклетата кола ще пропадне в мазето. Да видим как ще се измъкне оттам!“ Внезапно си представи тигър, попаднал в трап, изкопан и замаскиран от хитри туземци.

Но подът не се продъни.

Кристин се понесе към него, гумите й оставяха мокри следи върху килима. Вряза се в стълбището и Уил полетя към стената. Помпичката изхвръкна от ръката му и се изтърколи надолу.

Колата се върна на заден ход, дъските на пода изстенаха под тежестта й. Задницата й блъсна телевизора и кинескопът избухна.

Кристин се засили и отново блъсна стълбата, върху капака й се посипаха счупени летви и гипс. Уил усети как дървената конструкция се разлюля и наклони. Кристин се намираше точно под него. Изкривеният й капак зееше и за миг той зърна осемцилиндровия й двигател, лъхна го топлината му. Когато колата отново се засили, шишкото се втурна нагоре по стълбата. Задъхваше се, пръстите му конвулсивно се вкопчваха в тлъстата му шия, изцъклените му очи заплашваха да изхвръкнат от орбитите.

Достигна горния етаж миг преди Кристин отново да се вреже в стълбата и да я превърне в развалина. Счупена летва попадна в двигателя й. Витлото я подхвана и във въздуха се понесоха едри стърготини и тресчици. Цялата къща вонеше на бензин и на изгорели газове. Ушите на Уил бучаха от рева на безмилостния мотор.

Тя отново се засили, гумите й разкъсаха килима. „По коридора! — помисли си Уил. — Тавана! Трябва да се добера до тавана! Там ще съм в безопасност. Да, на та… О, Боже! О, Боже… О, Боже мой…“

Болката дойде внезапно, сякаш ледена висулка прободе сърцето му. Лявата му ръка се парализира, той усети, че се задушава, въпреки че гърдите му продължаваха да се повдигат. Кракът му попадна в празното пространство и размахал ръце, с развят халат, Дарнъл полетя надолу.

Падна в подножието на стълбата и Кристин се нахвърли върху него: блъсна го, тръгна назад, отново го удари, пречупи като клечка за зъби масивната колона, поддържаща перилото, даде на заден ход и отново връхлетя върху жертвата си.

Носещите греди на пода заскърцаха и започнаха да се разцепват. Кристин спря в средата на хола и като че се заслуша. Две от гумите й бяха спукани, третата почти беше излязла от джантата; ламарината от лявата й страна бе нагъната, а боята — напълно олющена.

Изведнъж лостът на скоростите се премести. Колата премина на заден ход през хола и през зейналата дупка в стената. За миг поднесе, после колелата намериха опора и я изтеглиха навън. Обгърната от синкав дим, тя несигурно продължи да се движи по шосето, моторът й се задави, маслото пръскаше като фонтан.

Когато излезе на шосето, колата зави към Либъртивил. Лостът понечи да се включи на скорост, но изминаха няколко секунди, преди да зацепи. Кристин бавно се отдалечи. Зад нея светлината от разбития прозорец очертаваше върху размекнатия сняг фигура със странна форма.

Кристин се движеше бавно и се клатушкаше като стар пияница. Снегът продължаваше да вали на парцали, превръщани в плътна завеса от силния вятър.

Единият от фаровете, счупен при последния яростен удар, примигна и отново се запали. Спуканите гуми започнаха да се напомпват. Моторът престана да се дави и заработи равномерно.