Стивън Кинг - Неизживени спомени

Очите му бяха толкова тъмни и големи, че Брайън сякаш плуваше в тях.

— Тази снимка има две цени, Брайън. Едната е в пари, другата — в услуга. Разбираш ли?

— Да — отвърна машинално.

Чувстваше се далече, далече… На хиляди километри от Касъл Рок, от „Неизживени спомени“, дори от себе си. Единствената реалност в тази далечна пустош бяха очите на господин Гонт — огромни и тъмни.

— Паричната стойност на тази снимка на Санди Коуфакс с автограф от петдесет и шеста година е осемдесет и пет цента. Така добре ли е?

— Да — съгласи се Брайън и гласът му долетя сякаш от вечността.

Съзнанието му плуваше нанякъде и… все повече се приближаваше до онази точка, в която всяко усещане замира.

— Добре — дочу се галещият глас на господин Гонт. — Споразумението ни върви добре. Що се отнася до услугата… познаваш ли една жена на име Уилма Джърсик, Брайън?

— Уилма ли? Разбира се — отвърна от бездната си. — Тя живее на ъгъла до нас.

— И аз така знам. Слушай внимателно, Брайън.

Мъжът сигурно бе продължил да говори, но той не можеше да си спомни какво бе казал.

Първото нещо, което момчето осъзна, след като се отърси от унеса си, бе, че господин Гонт го извежда учтиво на Мейн Стрийт, казва му колко му е приятно, че са се запознали, и го моли да разкаже на майка си и на всичките си приятели, че е бил обслужен почтено и вежливо.

— Да, разбира се — отвърна Брайън. Чувстваше се объркан… но и много ободрен. Сякаш току-що се бе събудил от сладка следобедна дрямка.

— И пак да дойдеш — подхвърли търговецът и затвори вратата.

На табелката пишеше:

На Брайън му се струваше, че е стоял в „Неизживени спомени“ с часове, но когато погледна часовника пред банката, той показваше четири без десет. Бяха минали по-малко от двадесет минути. Момчето понечи да се качи на колелото, но после опря рамката на тялото си и бръкна в джобовете на панталона си.

В единия имаше шест лъскави медни монети, а в другия — скъпоценната снимка с автограф на Санди Коуфакс.

Явно бяха сключили някаква сделка, макар че за нищо на света не можеше да си спомни каква точно. Помнеше само че се спомена името на Уилма Джърсик и толкоз.

На моя добър приятел Брайън, с най-добри пожелания Санди Коуфакс.

Каквато и сделка да бяха направили, то тя си заслужаваше.

Снимка като тази струваше повече от всичко на света.

Брайън я прибра грижливо в чантата си да не се измачка, метна се на колелото и забърза към къщи.

През целия път усмивката не слезе от лицето му.

Когато в малко американско градче се открива нов магазин, местните — макар да се държат провинциално в стотици други случаи — проявяват космополитно отношение, което градските им братовчеди едва ли биха постигнали. В Ню Йорк или Лос Анджелис нова галерия би привлякла вниманието на група вероятни клиенти или просто зяпачи още преди вратите да се отворят за пръв път. Новооткрит клуб може дори да събере тълпа от „папараци“ 3 3 Нарицателно за фоторепортери — нахални и жадни за сензации. — Б.пр. , въоръжени с апарати и камери. Театралите на Бродуей пък още преди премиерата възбудено одумват всяка нова пиеса, която — успешна или не — предвещава разгорещени коментари.

Когато в малко американско градче се открива нов магазин, пред вратите му рядко се събира тълпа, а за фотографи и дума не може да става. След като решетките се вдигнат, вратите разтворят и новият магазин бъде обявен за открит, клиентите започват да се точат един по един в редичка, която без съмнение би поразила всеки аутсайдер с безразличието си и би била сметната за зла поличба за бъдещия просперитет на собственика.

Онова, което на пръв поглед изглежда като липса на интерес, често прикрива силен ентусиазъм и още по-силно любопитство. (Кора Раск и Майра Ивънс не бяха единствените жени в Касъл Рок, които загряваха телефонните кабели с предположения за „Неизживени спомени“ седмици преди откриването му.)

Но любопитството и интересът ни най-малко не променяха консервативния подход на провинциалните клиенти. Някои неща просто НЕ СА ПРИЕТИ, особено в онези типично американски градчета на север от Бостън. Това са общности, които девет месеца от годината функционират съвсем самостоятелно, без това да им пречи, и в тях се смята за неетично да се заинтригуваш прекалено бързо или пък по какъвто и да било начин да изразиш нещо повече от „случаен интерес“, така да се каже.