Робърт Шекли - Обмен на разуми

Намери го в загадъчната фигура на барон Даркмут, владетел на остров Търпленд. Високия и безмълвен барон веднага потегли по море с бойната си флота от двайсет и пет галеона и цяла Мълвавия почувства дъха му, когато внушителната ескадра премина край Дортър и спря в Ешерско море.

Дали все още можеше да бъде запазен балансът?

Може би, ако Моруей бе спазил старите обещания относно Блатните градове.

Или пък, ако старият Додески Архиерей не беше избрал точно този момент, за да умре, давайки по този начин властта на епилептичния Мърви от Хънфутмут. Или, ако Ерикмут Червеноръкия, вожд на Западните Моноготи не беше избрал този момент да отвлече Пропея, сестра на Архидука на Пулс, наричан „Чук срещу еретиците“ (което означаваше всичко онова, което той не бе смогнал да опише в тесногръдия си ортодоксален Долонтианизъм).

Но ръката на Съдбата се намеси най-неочаквано. Галеоните на барон Даркмут пропаднаха в Голямата Буря от ’03 година и избягаха в град Тихоруе, когото плячкосаха. Това разтури съюза на Ромруго преди той още да е утвърден и причини бунт сред Васкианците и тяхната армия поради неизплатени премии, вследствие на което те се присъединиха към Хостратър.

Така Хостратър, третия и най-малко подходящ претендент изведнъж се оказа в играта, а Мороуей, чиято звезда блестеше на хоризонта откри, че Ехилидските планини не са никаква защита, когато източните им проходи са заети от решения на всичко враг.

Ала човекът, най-засегнат от всичко това, разбира се, беше Ромруго. Позициите му бяха незавидни. Изоставен от армията си и от своя съюзник барон Даркмут (който с всички сили се опитваше да опази Тихуруе от набезите на пиратите от Рулския бряг) и заплашен дори в собствените си владиния от дългата, смъртоносна ръка на Мортжуската конспирация. Като капак на всичко, кобилата му Орсила го напуна точно в този момент.

Дори обаче в тези върховни мигове на безкъсметие самоувереният Ромруго не се огъна. Напускането на кобилата му бе бурно приветствувано от Оценското духовенство, което награди своя шампион по малоумие с Абсолютен Развод, след което за свой ужас научи, че циничният Ромруго възнамерява да използва тази свобода, за да се ожени за Пропея и така да постигне съюз с величествения Архидек на Пулс…

Това бяха факторите, които поставиха на изпитание човешкото търпение в тези съдбовни години.

Континентът стоеше пред катастрофа. Селяните заравяха реколтата в земята и остреха скитовете си, армиите бяха нащрек, готови да потеглят във всяко направление. Неуправляеми маси от Западни Моноготи, подтиквани откъм гърба и от още по-неуправляемите Алахутски канибали, се носеха застрашително към границите на Старата Империя.

Даркмут се принуди да прекипира галеоните си, а Хостратър плати на Васкианските конници, като същевременно ги обучаваше за нов тип война.

Ромруго циментира новия си съюз с Пулс, установявайки сепаративен мир с Ерикмут, и сложи началото на люта конкуренция между Мортжу и и епилептичния, но непреклонен Мърви. До всичко това стоеше Мороуей Темски, съюзник по неволя на Рулските пирати, и наблюдаваше от източните склонове на Ехилидите изпълнен с трепетно очакване.

Именно този момент на напрежение Милорд Д’Агустин избра, за да огласи завършването на своя философски труд…

Гласът на Ингълнек бавно заглъхна и известно време не се чуваше никакъв звук освен тропота на конските копита.

— Сега разбирам — промълви Марвин.

— Знаех си — топло отговори Ингълнук — и в тази светлина мисля, разбрахте, че нашият план е да проникнем в Касългат и незабавно да ударим.

Марвин кимна.

— При тези обстоятелства май няма друг изход.

— Но първо трябва да се отървем от тези досадни драгуни — каза Ингълнук.

— Колкото до тях — отвърна Марвин — имам план…

С хитра и ловка маневра Марвин и приятелите му успяха да се изплъзнат от преследвачите си и необезпокоявани влязоха в големия ограден с ров и крепостна стена Кесългат. Когато удари полунощ конспираторите решиха да отдъхнат малко преди героичния опит да спасят Д’Агустин от алчните нокти на Блакамур.

Марвин почиваше в стаята си в източното крило след което бе шокирал прислужника, настоявайки за съд с вода, в който да измие ръцете си. Това предизвика дълбоко учудване у всички, защото в тези времена дори придворните дами криеха мърсотията си зад парфюмираните воалетки. Но Марвин беше придобил навици от времето на престоя си при езичника Тескос в Южно Ремуве, чиито сапунени фонтани и сюнгерни скулптори представляваха чудо на чудесата на безучастното, кирлясало северно гражданство. И така въпреки смеха и подигравките на благородници и духовенство Марвин обясняваше, че всекидневното търкане на ръцете не причинява вреда, поне докато водата не докосва друга част на тялото.