Робърт Шекли - Обмен на разуми

И все пак това не бяха нещастни години. Въпреки трудностите, населението достигаше нови висоти всяка година и ако животът беше несигурен, това бе най-малкия проблем.

Макар че съществуваха страхотни класови различия, а феодализма непоклатимо царуваше, смущаван единствено от крале и вредното присъствие на църквата, често можеше да се каже, че това бяха демократични години и времена на индивидуална изява.

Нито Марвин, нито сър Жул обаче се замисляха над тези неща, когато наближиха тясна стара къща с изрисувани кепенци и греди за привързване на коне до вратата.

Сър Жул въведе госта си в стая с висок таван и буен огън, пламтящ и пукащ в голяма ониксова камина. Марвин мълчеше. Очите му следяха детайлите в обстановката. Резбования шкаф навярно беше от десети век, а портрета на западната стена, полускрит от великолепни рамки, беше на гениалния Мусо.

— Моля Ви, сър, седнете — покани го сър Жул, потъвайки грациозно в мекото огилвийско канапе, декорирано в авганска бродерия, много популярна в тези години.

— Благодаря — отвърна Марвин, сядайки на свой ред в осмокрак стол стил Джон IV с облегалка от розово дърво и палмов пълнеж.

— Малко вино? — предложи сър Жул, поднасяйки с учтив реверанс бронзов съд за вино, умело гравиран със златни ловни сцени от Дагоберт Хойски.

— Не точно сега, благодаря Ви много — отказа Марвин, като издухваше прашинка от ръкава на сакото си от зелена батиста, ушито за него по поръчка от Джефри Палпински.

— Тогава, може би щипка енфие? — Сър Жул отвори малка платинена кутийка, изработена от Дур Снедъмски, на чийто капак бяха изрисувани ловни сцени от портокаловите гори в Леш.

— Може би по-късно — отвърна Марвин, поглеждайки бегло към дантелената декорация на балните си обувки.

— Целта, с която Ви доведох тук — започна неговия домакин — беше да установя каква е възможността да дадете приноса си за кауза добра и правдива и към която вярвам не сте съвсем безразличен. Говоря за негово светейшество д’Агустин Непросветителя.

— Д’Агустин! — възкликна Марвин — Ами че аз го познавам от времената, когато бях малко момче, през ’02 или ’03 година, времената на ужасната чума! Той често посещаваше бедната ни хижа! Още помня марципановите ябълки, които ми носеше!

— Знаех си, че ще си го спомните — тихо каза сър Жул — Ние всички го помним.

— И как е сега този велик и добър джентълмен?

— Надяваме се да е достатъчно добре.

Марвин се напрегна.

— Мислите ли, сър?

— Миналата година д’Агустин работеше в имението си в Дувънмор, което се намира почти до Мул д’Алансон на Сангрелските хълмове.

— Знам мястото — каза Марвин.

— Той тъкмо завършваше своя труд „Етиките на Нерешителността“, над които работеше последните двайсет години. Когато внезапно въоръжени мъже нахлули в стаята, където работел, елиминирайки предварително прислугата и подкупвайки личният му бодигард. Никой не бил в състояние да спаси дъщеря му, безпомощна да направи каквото и да е. Тези непознати отвлекли д’Агустин и изгорили всички налични копия на книгата му.

— Позор! — извика Марвин.

— Дъщеря му, свидетел на ужасната гледка, припаднала и била като мъртва, а в следствие на небрежно свестяване покосена от истинската смърт.

— Ужасно! — промълви марвин — Но кой би посегнал с насилие на безопасен писач, когото мнозина наричат филосов на нашето време?

— Казвате „безопасен“? — възрази сър Жул, а устните му се изкривиха в болезнена гримаса — Значи ли това, че не сте съгласен с трудовете на д’Агустин?

— Не притежавам привилегията да ги отричам — каза Марвин — Но си мисля, че писанията на такъв мил и достоен човек сигурно…

— Нека уточня — прекъсна го сър Жул — Този добър и праведен старец, за когото говорим, воден от необратимите процеси на Логическата индуктивност, предлагаше теоретично доктрини, които ако получеха широка известност биха причинили кървава революция.

— Това едва ли е достатъчно — отговори Марвин хладно — Да не би да ме подстрекавате към бунт?

— О, не, не! Доктрините, които д’Агустин заявяваше, не са толкова опасни в същността си, колкото последиците им. Така да се каже, те са тембъра на Моралния Фактицизъм и са не повече бунтовни от последователното месечно растене и намаляване на луната.

— Но… дайте ми един пример — каза Марвин.

— Д’Агустин заявяваше, че хората се раждат свободни.

Марвин се замисли над казаното.

— Ново виждане — рече той накрая — но нелишено от смисъл. Кажете ми още.