Робърт Шекли - Обмен на разуми

Може би … Все пак тази случка би го заинтригувала и би му помогнала да забрави болката от загубата на Кати.

Марвин погледна инструкциите, дадени му от тайнствения непознат. Купи си копие от „Целзиев дневник“ (четвърто издание) и забоде бяла роза в петлицата си. Точно в девет той беше в Хана на обесения и седеше на маса в далечния ляв ъгъл. Сърцето му заби по-бързо. Чувството не беше от най-неприятните.

Ханът на обесения беше общо взето приятно местенце, чиято клиентела беше съставена главно от шумни и буйни представители на долната класа. Покрити с рибени люспи амбулантни търговци ревяха за пиене, а пламенни агитатори крещяха обиди към правителството под неодобрителното дюдюкане на широкоплещести ковачи. В огромното огнище се печеше ширококрак тротозавър, а една прислужничка поливаше цвъртящото месо с миризливи сосове. Някакъв цигулар се беше покачил на маса и свиреше джига, а дървения му крак потропваше в ритъма на стария рефрен. Пияна проститутка със стъклен поглед плачеше в ъгъла с пиянско самосъжаление. Парфюмиран денди допря дантелена кърпичка до носа си и презрително хвърли монета на дърпащите се на въже. Един ваксаджия се опита да бръкне в тенджерата с овнешка чорба, но усети ръката си прикована към масата. Това вдъхнови компанията и тя се поздрави с наздравици.

— Дъ Ви давъ Бог дубро, гуспудини, мъ к’во шъ жълайти зъ пийни?

Марвин вдигна поглед и видя келнерка с червени бузи и огромна пазва да очаква поръчката му.

— Медовина, ако обичате — отвърна той внимателно.

— Шъ го имати — каза момичето и навеждайки се да оправи своя жартиер прошепна — Гуспудини, бивайти внимателен, щот туй място, истина, ма не’й тъй необезопасително зъ млади джент’мени кът Вас.

— Благодаря за предупреждението — отговори Марвин — но ако играта загрубее съм склонен да повярвам, че не ще да бъда тъй изцяло беззащитен.

— Ъх, ма Вий не ги знайти къкви съ — възрази момичето и се отдалечи бързо, защото грамаден мъж облечен изцяло в черно приближаваше масата на Марвин.

— Хиляди кърващи рани от Всемогъщия, какво става тука? — изкрещя той.

В хана се възцари тишина. Марвин бавно погледна мъжа и разпозна в огромния му гръден кош и ръце оня, когото наричаха Черния Денис. Спомни си също така, че мъжът имаше репутация на убиец, крадец, грубиян и побойник.

Марвин се престори, че не забелязва приближаваето. Вместо това той измъкна ветрило и го размаха внимателно пред носа си.

Тълпата избухна в див, селяшки смях.

Черния Денис се доближи с половин стъпка. Мускулите на ръката му танцуваха като кораби, докато мачкаше дръжката на рапирата си.

— Мътните да ме ослепят дано — ревна Черния Денис — но ми изглежда великолепно да имаме сред нас тази вечер един момък, който удивително прилича на кралски шпионин!

Марвин предположи, че онзи се опитва да го предизвика, затова пренебрегна острата забележка и запили ноктите си с тънка сребърна пила.

— Е, да пукна и червата ми да изтекат дано — продължи да проклина Черния Денис — ама май тоя тъй наречен джентлемен не е съвсем джентлемен, щом не обръща внимание когато друг джентлемен му говори. А може пък и да е глух, ама аз ще видя таз работа.

— На мен ли говорите? — попита Марвин с изненадващо мек глас.

— На тебе, ами — отговори Черния Денис — щото ми се струва, че не ми харесва физиономията ти.

— Така ли? — учуди се Марвин.

— Аха — изрева Черния Денис — нито пък харесвам маниерите ти, вонята на парфюма ти, нито пък формата на ръцете и краката.

Марвин хвърли остър поглед наоколо. Моментът беше изпълнен с убийствено напрежение и не се чуваше звук освен тежкото дишане на Черния Денис. И тогава, преди Марвин да отговори един човек изтича към Черния Денис. Това беше малък гърбушко, с бледожълтеникаво лице и дълга бяла брада, висок не повече от метър и влачеше копие стърчащо високо над него.

— Я ела, бе — викна той на Черния Денис — Ще проливаш кръв на празника на Свети Ориджин и това дори не ти прави впечатление? Засрами се, Черен Денис!

— Ще проливам кръв, когато си искам, ако ще планините да се срутят — изрева кавгаджията.

— Да, да изкарай му карантията! — кряскаше един дългонос тип от тълпата, едното му око блестеше в синьо, другото кафяво намигаше.

— Йе, изкарай му я! — ревнаха дузина гласове.

— Господа, моля ви — намеси се ханджията, кършейки ръце.

— Придуприждавах Ва — каза и раздърпаната барманка, а подноса с чаши трепереше в ръцете й.