Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Той декларираше, че праведните дела са богоугодни.

— Странен начин на мислене — реши Марвин — и все пак…

— Също така поддържаше схващането, че живот без изпитания не си струва да се живее.

— Доста радикална гледна точка — каза Марвин и добави той след секунда размисъл, втренчил поглед в облицования с теракота таван: — Не би ли могъл новият ред да се възцари издигайки се от хаоса, от който безспорно е излязъл? Не би ли могъл да се роди един нов свят, в който ужасните заплахи от страна на църквата ще изчезнат и ще отстъпят мястото си на една нова връзка между човека и Бога, без посредничеството на тлъсти свещеници?

— Наистина ли мислите, че това е възможно? — попита сър Жул с глас на кадифе, плъзгащо се по коприна.

— Да! — отговори Марвин — Да, в името Господне, аз вярвам! И ще се присъединя към Вас в спасяването на Д’Агустин и в разпространяването на тази странна и революционна нова доктрина!

— Благодаря Ви — каза Жул простичко. И направи жест с ръка.

Една фигура се плъзна иззад стола на Марвин. Това беше гърбавият. Марвин почуства смъртоносния допир на стомана, когато съществото измъкна ножа си.

— Нямаме намерение да Ви нападаме — искрено каза Жул — ние сме сигурни във Вас, но тъй като вече знаете нашия план, дълг ще бъде за нас да скрием скромното си правосъдие в безименен гроб.

— Предпазливостта никога не е излишна — отвърна Марвин сухо — но би ми се искало да не я демонстрирате чак толкова.

— Такава е съдбата ни — продума гърбушкото — Но всъщност не бяха ли казали древните гърци, че е по-добре да умреш в ръцете на приятели, отколкото да живееш в ноктите на врага?

Ролите ни в този свят са вече избрани от неумолимата Съдба и доста мъже, намислили си да играят ролята на Императора в тази сцена на Живота изведнъж откриват, че са вече трупове.

— Сър — каза Марвин — приличате ми на човек който сам се е сблъсквал с подобни проблеми.

— Добре казано — засмя се гърбавият — Но не аз избрах за себе си тази унизителна роля, а обстоятелствата ме научиха да го сторя.

Казвайки това, гърбавият протегна крака, които досега умишлено бе прикривал и се изправи в пълния си ръст — близо метър и деветдесет. След това отвърза ремъците, с които беше привързана гърбицата му, изтри грима от лицето си, разроши косата си, захвърли дървеният крак и изкуствената брада и обърна към Марвин истинското си лице.

Марвин внимателно наблюдаваше това преобразяване, след което се поклони ниско, възкликвайки:

— Милорд Ингълнук Бар на Идризи-сан, пръв лорд на Адмиралтейството, Роднина на министър-председателя, Извънреден съветник на Краля, Яростен Меч на Църквата, Председател на Висшия Съвет!

— Аз съм тази личност — съгласи се Ингълнук — И се правя на гърбушко, но повече от политически причини, защото ако в присъствието ми тук се усъмни моят съперник, Лорд Блакамур де Мордевунд, всички ние ще бъдем мъртви преди жабите в Понд Роял да изкрякат при първите лъчи на Фобос.

— Явно корените на конспирацията са проникнали надълбоко — коментира Марвин — Но въпреки всичко аз ще Ви служа и дано Бог ми даде сила, додето накой кръчмарски скандарджия не ме светне в шкембето с метър стомана.

— Ако намеквате за инцидента с Черния Денис — каза сър Жул — мога да Ви уверя, че беше предизвикан от вездесъщите шпиони на Сър Блакамур. Всъщност Черния Денис беше един от тях.

— Ново двайсет! — изуми се Марвин — Този октопод, изглежда, има много пипала. Но, господа, питам се защо от многото достойни джентълмени в това кралство, вие се спряхте на един, който не притежава нито пари, нито имоти, нито положение в обществото и дори няма титла или е носител на име с вековна история?

— Вие сте безразсъден в скромността си — засмя се лорд Ингълнук — защото всеизвестно е умението Ви да се фехтовате, дори бихте затруднили майсторите на сабята на почитаемия Блакамур.

— О, аз съм само ученик в това изкуство — отговори Марвин безгрижно — Но ако този мой скромен дар би Ви послужил — моля, вземете го. Е, джентълмени, какво бихте желали от мен?

— Планът ни — започна Ингълнук бавно — има предимството, че е много дързък и недостатък, че е много опасен. Животът ни е поставен на карта и с едно раздаване можем да спечелим всичко или да се простим със земния си път.

— Залогът е смъртоносен! И все пак, струва ми се, че вие не бихте поели този риск.

Марвин се усмихна, докато обмисляше отговора си и каза:

— Бързата игра винаги е по-интересна.