Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Отлично! — пое въздух с облекчение Жул, ставайки. — Трябва да отидем в Кесълтат в Долината на ромите. По пътя ще Ви запознаем с детайлите в нашата схема.

Тримата облякоха палтата си и слязоха по витата стълба. Минаха покрай портиера и стигнаха до старата западна стена. Тук ги чакаше карета и двама въоръжени стражи. Марвин понечи да влезе в каретата, но видя някой, който вече беше вътре. Беше момиче и взирайки се отблизо…

— Кати — извика той.

Тя го погледна неразбиращо и отговори със студен, повелителен глас:

— Сър, аз съм Катерина Д’Агустин, не Ви познавам и се учудвам на фамилиарността Ви.

В красивите и сиви очи не се забелязваше да го е разпознала, но нямаше време за въпроси. Защото, както предположи сър Жул, викът може би се е чул надалече.

— Ей, вие там, в каретата! Спрете в името на Краля!

Хвърляйки бърз поглед назад Марвин видя един драгунски капитан с десет въоражени мъже.

— По дяволите! — викна Ингълнук — Бързо, кочияш, изведи ни оттук!

Четирите дървени колела с трясък понесоха каретата по тясната алея.

— Могат ли да ни хванат? — запита Марвин.

— Вероятно — отвърна Ингълнук — Изглеждат дяволски бързи, да пукнат дано!… Извинете ме, мадам!

Още няколко секунди Ингълнук гледаше конниците, които препускаха на двайсетина метра зад тях, а сабите им лъщяха на оскъдната светлина на уличните лампи. След това све рамене и отново се обърна напред.

— Позволете ми да се поинтересувам — запита Ингълнук — дали сте запознат с последните политически събития тук или другаде в Старата Империя, защото това сведение е нужно за различните форми и моменти в схемата ни.

— Боя се, че политическите ми познания са незабелжимо скромни — отговари Марвин.

— Разрешете ми тогава да Ви разкрия някои детайли от фона, на който се развива тази ситуация.

Марвин се облегна назад, заслушан в тропота на конските копита. Кати, седнала срещу него, гледаше студено перата по шапката на сър Жул. Лорд Ингълнук започна разказа си.

Старият крал умря преди по-малко от десетилетие в разгара на Суесианската ерест, без да остави ясен наследник на трона на Мълвавия.

Така страстите на изстрадалия континент кипнаха. Трима претенденти се бореха за Пеперудения трон. Принц Мороуей Темски притежаваше Изяснителна грамота, която беше спечелил от корумпирания, но все още официален Изборен съвет. И ако това не беше достатъчно, развиваше доктрината „Регал Имплитуд“, според която той беше признат, легален, втори (и единствен жив) син на барон Норуей — полу-братовчед на сестрата на стария крал.

В по-малко размирни времена това би било достатъчно. Но за континент, раздиран от гражданска и религиозна война, недостатъците не бяха толкова в претендента, колкото в самият акт на претендиране.

Принц Мороуей беше само на осем години и никой не го беше чул да произнася дори една дума. Според портрета на Муви, той имаше чудовищно голяма глава, увиснала челюст и разфокусиран поглед на хидроцефален идиот. Единственото му удоволствие беше неговата колекция от червеи (най-прекрасната в целия континент).

Главният му опонент беше Готлиб Хостратър, Дук на Мела и Наместник в Имперските гранични земи, човек, чиито кръвни връзки бяха оспорени от схизматичната Суесианска ерест и отчасти от омаломощения Додески Архиерей.

Следващият претендент, Ромруго от Варс, не би бил признат, ако не беше представил своята петиция с помоща на петдесет хиляди души армия от южните провинции на Васк. Млад и енергичен, Ромруго имаше репутация на ексцентрик, женитбата му с любимата му кобила Орсила беше анатемосана от ортодоксалното духовенство, за което той беше абсолютен шампион по малоумие. Не беше любител на жителите на Сент Лозен, чиито горд град редовно сриваше като „подарък към бъдещите археолози“. Така че кандидатурата му за Трона на Мълвавия беше бързо легализирана, защото той притежаваше достатъчно пари да плаща на войската си.

За зла беда, Ромруго нямаше късмет.

(Може би поради факта, че купуваше разточително Летериански ръкописи.)

С цел да повиши заплатите на армията си, той предложи съюз на богатия, но слаб град Тихуруе, който контролираше теснините на Сид.

Това необмислено действие изсипа върху главата му проклятието на Духи от Пулс, чиито войски, разположени на западната му граница, пазеха както нея, така и незащитения фланг на Старата Империя от опустошителните набези на езичниците Моноготи. Неумолимият, праволинеен, глупав млад дук на Пулс незабавно присъедини войските си към скизматичния Хостратър — най-странния съюз, виждан някога на континента — и се превърна в директна заплаха за Принц Мороуей, както и за Мортжд Данатски, който го подкрепяше. Така, неочаквано оказал се заобиколен от три страни със Суезианци, а от четвърта с непокорни Моноготи, Ромруго отчаяно започна да търси нов съюз.