Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Настоявам да знам! — извика Марвин, след това се извърна с меча си в ръка.

Защото дебелата дъбова врата на стаята му безшумно се беше отворила и там небрежно облегнат стоеше мъж със скръстени на гърдите ръце и полуусмивка над покритите с брада устни.

— Господи! Разкрити сме! — викна Катерина и притисна с ръце разтрепераните си гърди.

— Какво желаете, сър? — попита Марвин — Настоявам да узная името Ви и причината за това нелюбезно посещение!

— Незабавно ще се разкрия пред Вас — отговори мъжът на вратата — Името ми, сър, е Лорд Блакамур, срещу когото са насочени детинските Ви планове, а влязох в тази стая по простата привилегия на онзи, който се чувства длъжен да се представи на младия приятел на жена му.

— Жена му? — откликна Марвин като ехо.

— Тази жена — заяви Блакамур — която има съмнителния навик да посещава гостите ми, наистина е Многоуважаваната Катерина Д’Агустин ди Блакамур, многообичната съпруга на Вашия покорен слуга.

И казвайки това, Блакамур свали шапката си и се поклони, след което отново се облегна до вратата. Марвин прочете истината в замъглените от сълзи очи на Кати. Кати, неговата любима Кати. Ала нямаше време за размишления, защото главния обект за размисъл — Блакамур — стоеше насред стаята и не даваше никакъв знак за състоянието, в което се намираше.

А това недвусмислено означаваше, че състоянието не е съвсем такова, каквото Марвин предполагаше и нишките на съдбата са ужасно преплетени. Блакамур в Кесългат? Марвин се замисли върху това и студени тръпки го побиха, като че ли ангелът на смърта разпери крилете си над него. Убиец скрит в стаята — но за кого?

Марвин очакваше най-лошото, но бавно се обърна с лице застинало като маска от обсидиан и поглед вперен в онзи който, беше съпруг на любимата му и похитител на нейния баща.

Милорд Лампри ди Блакамур стоеше безмълвен. Той беше малко над средния ръст, а лицето му беше обградено от гъста растителност, подчертана от острата му, късо подрязана брада, внушителни бакенбарди и коса, която той беше пуснал да пада свободно по раменете, а върху челото образуваше леки букли.

Усещането за сила и мощ се допълваше от широките му рамене и десница на човек, свикнал да си служи с оръжие. Лицето му беше студено и красиво, пресечено единствено от белег, започващ от лявата буза до ъгъла на устата му.

— Би изглеждало, че ще играем този фарс още дълго. Но не. Развръзката наближава.

— В такъв случай подготвен ли е милорд за третото действие? — попита Марвин.

— Актьорите знаят репликите си — отвърна Блакамур и небрежно щракна с пръсти.

В стаята влязоха Милорд Ингълнук, следван от сър Жул и взвод от намръщени Тюрингски войници с мечове в ръце.

— Какъв е този дяволски капан? — запита Марвин.

— Кажи му… братко — подигравателно изрече Блакамур.

— Да, вярно е — каза Лорд Ингълнук с посърнало лице.

— Блакамур и аз сме полу-братя, тъй като нашата обща майка беше Маркиза Розита Тимонска, дъщеря на Електер Брандейски и снаха на Лонгсуърд Силвърблейн, баща на Ерик Червеноръкия, чийто първи съпруг Марчело Блатния беше мой баща, но след болестта му тя се омъжи за Хънтфорд, Кралското копеле…

— Демодираното му чувство за чест го прави особено чувствителен — отбеляза със насмешка Блакамур.

— Странно е — възрази Марвин — когато честа на един човек му причинява безчестие.

Ингълнук наведе глава ине каза нищо.

— Колкото до Вас, миледи — каза Марвин обръщайки се към Кати — озадачен съм от факта, че сте избрали за съпруг похитителят на Вашия баща.

— Уви — отговори Кати — трудно ми е да говоря за това, защото той ме затвори тук със заплахи и ме похити посредством мрачната си мощ, която притежава, а после с помоща на дяволски дроги, двусмислени думи и лукави движения на ръцете той обърка сетивата ми до състояние на престорена страст и всеки път при допира на проклетото му тяло и устни бях близо до припадък. И тъй като удобствата на религията ми бяха отказани през този период, нямаше начин да узная истината и затова се поддадох. Но за мен няма никакво извинение.

Марвин се обърна към човека, който беше последната му надежда.

— Сър Жул! Сложете ръка на меча си, все още можем да намерим път към свободата!

Блакамур се засмя сухо.

— Мислите, че ще го направи? Може. Но ще бъде за да обели някоя ябълка или каквото там измисли. Марвин втренчи поглед в лицето на приятела си и видя на него изписан срам, по-дълбок от море и по-безнадежден от отрова.