Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Истина е — потвърди сър Жул, опитвайки да запази гласа си спокоен — Не мога да Ви помогна, макар че сърцето ми се къса като Ви гледам.

— Но каква власт, по дяволите, има Блакамур над вас?

— Уви, добри ми приятелю — отнвърна безпомощния Жул.

— Това е измамничество толкова ясно и логично, като че ли е неоспоримо. И все пак… знаеше ли ти, че аз съм член на тайна организация известна като Сивите рицари?

— Не знаех това — каза Марвин — Но Сивите рицари винаги са били приятели на учените и подкрепа на благочестивите, а най-вече те бяха опозиция на краля, тоест възприемаха каузата на Д’Агустин.

— Така е наистина — каза нещастният Жул и лицето му се сгърчи в болезнена гримаса — аз също вярвах в това. Но един ден миналата седмица научих, че нашият Главен Учител Хелвеций се е споминал…

— Благодарение на парче стомата в дроба — добави Блакамур.

— …така аз се оказах обвързан към новия Главет Учител, колкото и ужасно да звучи.

— А новият Учител? — запита Марвин.

— Така се случи, че това съм аз! — извика Блакамур и Марвин забеляза на показалеца му големия пръстен — печат на Реда.

— Да, така стана всичко — повтори той и лявата страна на устата му се изкриви цинично — Аз завзех тази древна организация, тъй като тя е добър инструмент за моите нужди. И сега аз съм Господар и единствен Арбитър, отговорен за това да няма друга сила освен Адът и да не звучи друг глас освен моят собствен!

Имаше нещо величествено в Блакамур в този момент. Отблъскващ и жесток, какъвто си беше, самовлюбен, самоуверин и нехаещ за другите и все пак мъж. Поне така се стори на Марвин.

— А сега — каза Блакамур — статистите са на сцената, но ни липсва един актьор, за да завърши нашата драма. И този наш последен изпълнител, дълго и търпеливо чакаше реда си, наблюдавайки конвулсиите на ситуацията ни, за да ни донесе дългоочаквания момент на слава. Спокойно, той идва!

Звук на тежки стъпки се чу в коридора.

Хората в стаята слушаха и чакаха. Вратата бавно се отвори…

Влезе маскиран мъж, облечен в черно от глава до пети носещ на рамото си огромна двуостра брадва. Той застана на прага като че ли се чудеше дали да влезе.

— Добре дошър, екзекуторе — поздрави го Блакамур — Всичко е вече свършено и дойде време да изпълним последното действие от този фарс. Пазачи, напред!

Стражите се приближиха с извадени мечове.

Те завързаха Марвин и наведоха главата му, оголвайки врата.

— Екзекутор! — викна Блакамур — Изпълни дълга си!

Палачът направи крачка напред и опита с пръст острието на грамадната брадва. Той издигна оръжието високо над главата си, застина неподвижно за миг, сегне започна да го спуска.

И тогава Кати изпищя!

Тя се хвърли върху маскираната фигура, забивайки ноктите си в нея, отклони тежката брадва която се стовари върху гранитния под, изхвърляйки сноп искри. Палачът гневно я отблъсна, но пръстите и останаха вкопчени в черната коприна на маската му.

Палачът изрева, чувствайки, че маската се откъсва. С ужасен крясък той се опита да покрие лицето си. Но всички в тази тъмнична стая го видяха ясно.

Отпърво Марвин не можеше да повярва на очите си. Защото под маската той видя лице, което му изглеждаше странно познато. Къде ли беше виждал тези вежди и бузи, тези кафяви очи и тази челюст?

Изведнъж си спомни: преди много време, в едно огледало. Палачът носеше неговото лице и се разхождаше в неговото тяло…

— Зе Крагаш! — каза Марвин.

— На Вашите услуги. — И човекът, откраднал тялото на Марвин, се поклони подигравателно и обърна към него собственото му лице.

Лорд Блакамур беше първи до счупеното табло. Сръчните му пръсти пометоха каскета и перуката. Разкара яката си, опипа врата си и откопча няколко невидими катарамки. Накрая, с едно движение, обели прилепналата кожена маска от лицето си.

— Дедектив Ърдорф! — извика Марвин.

— Да, аз съм — отвърна марсианецът. — Марвин, много съжалявам, че се наложи да действаме по този начин, обаче само така имахме шанс да ранищим случая. С колегите решихме…

— Колеги ли?

— Да, бе, забравих да ви запозная — иронично се усмихна Ърдорф. — Марвин, представям ти лейтенант Ури и сержант Фраф.

Двамата, които бяха преоблечени като лорд Ингълнук и сър Гълс, смъкнаха маските си и се видя, че носят униформи на Северозападната Галактическа Междузвездна Полиция. Хилеха се толкова естествено, колкото неудържимо трепереха ръцете на Марвин.

— Тези джентълмени — Ърдорф посочи към Тюрингските пазачи, — също помогнаха, и то доста.