Робърт Шекли - Обмен на разуми

От лявата страна седеше висок, приличащ на мъртвец човек с гноен цирей на врата — точно на мястото, където опира яката. Съседът от дясно беше нисък, дебел, червенобузест и явно страдаше от астма. Марвин се обърна точно към него:

— Според вас дълго ли ще чакаме? — попита той. Не че кой знае колко искаше да разбере, а просто се чудеше как да убие времето.

— Адски дълго, това мога да ви кажа — отвърна дебелакът. — Тук, в транспортното бюро, тия проклетници и пръста не си мърдат, дори само да искате да ви продължат срока на шофьорската книжка, а аз съм дошъл тъкмо за това.

Човекът с мъртвешката физиономия се разсмя. Звукът приличаше на удари с палка по празна туба за бензин.

— Ще ти се наложи доста да почакаш, малкия. Попаднал си в Департамента по благосъстоянието, отдела за незначителни суми.

Марвин замислено се изплю върху прашния под и заяви:

— И двамате бъркате, джентълмени. Тъкмо се опитвах да ви обясня, че сме в Департамента, или по-точно в Департамента по риболова. И, според мен, направо е безобразно, когато гражданите и честните данъкоплатци не могат да ловят в осигурен водоем, без за им вземат по половин стотачка за издаване на лиценз.

И тримата си хвърляха злобни погледи. (В Усукания свят изобщо няма герои, обещанията са дяволски малко, изпълнени почти няма, а гледните точки — с лопата да ги ринеш.)

Докато се изпепеляваха с погледи, в тях се надигна чудовщно подозрение. От крайчетата на пръстите на човека, приличащ на мъртвец, закапа кръв. Марвин и дебелакът смутено се намръщиха и се направиха, че не са забелязали. Онзи небрежно пъхна ръка в джоба си, обшит с импрегнирана подложка. В този момент се приближи резсилният:

— Кой от вас е Джеймс Гринъл Стармашъл?

— Аз — отзова се Марвин. — Ако ми позволите да отбележа, чакам от няколко часа и според мен в този Демартамент се работи по много порочен начин.

— Добре де. Така е, защото не са пристигнали машините. — Той направи справка с списъка в ръката си. — Вие ли сте подали молба за труп?

— Точно така — потвърди Марвин.

— И се задължавате да не използвате гореспоменатия труп за аморални цели?

— Обещавам.

— Постарайте се да изложите мотивите, които ви подбудиха да придобиете труп.

— Ще го използвам за украса.

— С какво право?

— Специалист съм по вътрешно обзавеждане и интериор.

— Посочете фамилията или опознавателния кодов номер, или и двете, на последния придобит от вас труп.

— Хлебарка — изръси Марвин. — Номер 3/32/А5345.

— Убита от?

— Мен самият. Имам лиценз да умъртвявам всички твари, които не принадлежат на моето племе, освен най-редките като златните орли и манатиите.

— Цел на последното умъртвяване?

— Ритуално пречистване.

— Молбата ви е удовлетворена. Изберете си труп.

Дебелакът и онзи с мъртвешкото лице с надежда се вгледаха в Марвин с влажни очи, но той успя да устои на голямото изкушение. Обърна се към разсилния и заяви:

— Избирам вас.

— Така и ще запишем — разсилния надраска нещо в листа си. Лицето му се превърна в лице на псевдо-Флин. Марвин взе една пила назаем от човека с мъртвешкото лице и без усилие отряза дясната ръка на разсилния. Той умря, а лицето му възвърна предишната си форма.

Дебелакът се изсмя.

— Преходът от една субстанция към друга учи на някои работи, а? — подразни го той. — Само че не достатъчно, нали? Желанието придава на плътта необходимата форма, но господар на положението си остава склупторът — смъртта!

Марвин се разрида. Човекът с мъртвешкото лице ласкаво положи ръка на рамото му.

— Не го взимай навътре, малкия. По добре да отмъстиш символично, отколкото въобще да не отмъстиш. Планът ти беше добър, а единственият му недостатък беше извън твоята компетенция. Защото Джеймс Гринъл Стармашър — това съм аз.

— А аз съм труп — обади се трупът на разсилния. — Когато отмъщаваш е по-добре да сбъркаш адреса, отколкото въобще да не отмъстиш.

— Дойдох да удължа срока на шофьорската си книжка — намеси се дебелакът. — Вървете по дяволите с вашето идиотско философстване! Ще ме обслужи ли някой или не?

— Без съмнение, сър — увери го трупът на разсилния. — Но в сегашното ми състояние мога да ви издам само лиценз да улов на мъртва риба.

— Жива, мъртва — какво ми пука? Важното е да се лови риба, а какво си хванал — не е толкова важно.

Той се обърна към Марвин, може би за да доразвие мисълта си. Но Марвин си беше тръгнал…

…и без никакъв преход са озова в голяма, квадратна и безлюдна стая. Вместо стени имаше стоманени колони, а разстоянието от пода до тавана беше поне трийсет метра. Горе, под тавана, се намираха прожекторите и пулта за управление. Иззад стъклото Крагаш гледаше към Марвин.