Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Не е по-странна от моята — прекъсна го Кели. — Викате ми Черния Ирландец. Обаче малко хора знаят, че детството си съм прекарал в Ханхжоу и постъпих доброволец в канадската армия, защото помагах на поддръжниците на Де Гол в Мавритания и французите ме гонеха за това. Затова и…

— Zut, alors! — извика Номер Четири. — Не мога да си трая! Едно е да подлагате на съмнение личността ми, съвсем друго — да петните родината ми!

— Негодуването ти нищо не доказва! — отвърна Номер Три. — Впрочем, все ми е едно. Вече не искам да съм Марвин.

— Пасивната съпротива е форма на атака — не мирясваше Номер Четири.

— Недопустимото доказателство все пак е доказателство — парира Номер Три.

— Не разбирам за какво говорите — намеси се Номер Две.

— Няма да стигнеш далече с твоето невежество — заяде го Номер Четири. — Категорично отказвам да бъда Марвин.

— Никой не може да се отказва от това, което не е — ехидно подхвърли Кели.

— Мога да се отказвам от каквото си поискам, по дяволите! — бойко заяви Номер Четири. — Не само че се отказвам от Марвинството, ами и от испанската корона, поддържам диктатурата във Вътрешната Галактика и жертвам вечното блаженство на Бахаи.

— Олекна ли ти, малкия? Опрощението е присъщо на нежната ми душа — изръси Номер Три. — Кой от вас е Кели?

— Аз — каза Кели.

— Усещаш ли, че само ние с теб имаме имена? — попита Луиджи.

— Така е. Ние не сме като тях.

— Чакай малко! — намеси се Номер Едно.

— Регламента, джентълмени, спазвайте регламента!

— Дръж позиция!

— Пази си здравето!

— Дръж връзка!

— Ама нали това ви казвам — продължи Луиджи. — Ние! Дали са ни имена на базата на доказателства, основани само на догадки. Кели, бъди Марвин, а аз ще съм Крагаш.

— Готово! — извика Кели, докато потушаваше ропота на останалите.

Марвин и Крагаш се усмихнаха един на друг, докато траеше мимолетната еуфория на взаимоопознаването. След това се хванаха за гушите и започнаха да се душат. Тримата номерирани, лишени от природните си права, каквито никога не са имали, заеха традиционните пози на стерилизирана двусмисленост. Двамата с имена, след като получиха индивидуалност, която така или иначе щяха да си присвоят, се удряха и хапеха, изпълняваха страшни арии и се пъчеха докато ги обличат. Номер Едно ги гледа, докато не му омръзна, след което започна да се забавлява с кино.

Това преля чашата. Всички декори се отдръпнаха зад някаква стъклена планина малко по-бързо от прасе на ролкови кънки.

Денят смени нощта, която бе направила от двамата абсолютни глупаци.

Платон е написал: „Не е важно какво правиш, важно е как го правиш“. Но после решил, че светът не е дорасъл за подобна мъдрост и всичко изтрил.

Хамураби и написал: „Неосмисленият живот не си струва да бъде изживян“. Но не бил сигурен дали е така и затова зачертнал всичко.

Буда е написал: „Брамините вонят“. Но после преразгледал становището си.

Вкопчиха се в титатична битка, която, веднъж започнала, нямаше как да бъде спряна. Марвин удари Крагаш под ребрата, след това и в носа. Крагаш побърза да се скрие в Ирландия, а Марви нахлу там с половин легион безстрашни скандинавски воини, с което принуди противника си да предприеме пешечна атака на дамския фланг, която пък нямаше шанс срещу кент-флош-рояла в ръката на Марвин. Последният се протегна да стисне гърлото на противника си, но не улучи и унищожи Атлантида. Крагаш направи маневра по левия фланг и уби един комар.

Кървава битка се разгоря над мъгливите блата на миоцена. Някакъв мравуняк оплакваше загиналата си царица, а Крагаш се вряза като комета в слънцето на Марвин и се разпиля на милиарди войнствени спори. Обаче Марвин безпогрешно откри диаманта сред милионите стъкълца и Крагаш се устреми надолу към Гибралтар. Крепостта му падна през същата нощ, когато Марвин отвлече маймуните на берберите, а Крагаш мина през Северна Тракия, като носеше чуждото тяло скрито в куфар. Хванаха го на границата с Фтистия — държава, която Марвин набързо измисли и й разреши да играе важна роля в европейската история.

Крагаш все повече отслабваше и ставаше по зъл. А колкото по зъл ставаше, толкова повече отслабваше. Набързо изобрети дяловопоклоничеството. Последователите на марвинизма падаха на колене не пред идола, а пред символа. Вбесеният Крагаш се изроди — под ноктите му се появи прах, душата му обрасна с коса.

Накрая Крагаш — олицетворение на злото — се просна безсилен, стискайки в мръсните си нокти тялото на Марвин. Нагласиха смъртта му да изглежда като ритуално изгонване на бесове. Заклаха го с пила, замаскирана като жезъл на патриарх, а главата му размазаха с чук, замаскиран като кандило. Добрият стар отец Флин му даде последни напътствия: