Робърт Шекли - Обмен на разуми

Статията „УСУКАНИЯТ СВЯТ“ от Галактическата Енциклопедия на Универсалното Познание, 483-то издание

…затова за съдържанието (ако не и за същността) на нашите мисли най-много подхожда термина „огледална деформация“. В края на краищата се убедихме, че Усукания свят изпълнява необходима, макар и отвратителна роля — вкарва елемент на неопределеност във всички явления и процеси, като по този начин прави Вселената неотстранима както на теория, така и на практика.

Из „Размисли на математика“ от Едгар Хоуп Гриф, Евклид Сити Фрий Прес

Въпреки това бихме могли да препоръчаме няколко чисто емпирични правила на потенциалния самоубиец, решил да се разходи из Усукания свят.

Запомни, че в Усукания свят всички правила за лъжовни, в това число и правилото, изброяващо изключенията, в това число и нашето определение, потвърждаващо правилото.

Но запомни също така, че не всяко правило задължително е лъжовно и че кое и да е правило би могло да е истинско, включително и това правило и неговите изключения.

В Усукания свят времето се различава от представите ти за него. Събитията могат да следват едно след друго бързо (което е удобно), бавно (това е приятно) или изобщо да не се изменят (което е противно).

Напълно е възможно да не ти се случи абсолютно нищо, когато попаднеш в Усукания свят. Не е разумно да разчиташ на това, но да бъдеш подготвен е също толкова неразумно.

Сред вероятностните светове, породени от Усукания свят, един напълно идентичен с нашия; друг е напълно идентичен с изключение на един-единствен детайл, трети е напълно идентичен освен два детайла и така нататък. По същият начин съществува един свят, който по нищо не прилича на нашия, втори прилича само по един детайл и така нататък.

Прогнозирането е най-трудната част — как да разбереш в кой свят си, докато Усуканият свят не ги го разкрие чрез някакво бедствие?

В Усукания свят, както и във всеки друг, можеш да намериш самия себе си. Но само в Усукания свят тази среща обикновено е фатална.

В Усукания свят привичното се превръща в потресаващо.

Обикновено (но некоректно) Усуканият свят се представя за задгробния свят на маите или за светът на илюзиите. Ще усетиш, че си заобиколен от реални призраци, докато ти — възприемащият съзнанието им — си илюзия. Доста поучително откритие, макар и смъртоносно.

Навремето един мъдрец задал следния въпрос: „Какво ще стане, ако вляза в Усукания свят без предубеждения?“ На този въпрос не може да се даде точен отговор, но според нас докато мъдрецът излезе оттам, вече ще има предубеждения. Липсата на убеждения не е най-надеждната защита.

Според някои върховното откритие на интелекта е, че всичко може да бъде преобърнато наопаки и да бъде превърнато в собствената си противоположност. Изхождайки от това допускане, биха могли да се проведат доста занимателни игри, но не препоръчваме прилагането му в Усукания свят, където всички правила са еднакво произволни, включително правилото за произволността на правилата.

Не се надявай да надхитриш Усукания свят. Той е по-голям и по-малък, по-дълъг и по-къс от теб. Той просто съществува.

Това, което съществува, не се нуждае от доказателства. Същността на всички доказателства е стремежът да се създаде нещо.Доказателството е истинско само за себе си. То не свидетелства за нищо, освен за наличието на доказателство, а това нищо не доказва.

Това, което съществува, е невероятно, тъй като всичко е чуждо, ненужно и замъглява мисленето.

Възможно е тези бележки за Усукания свят да нямат нищо общо с него. Но пътешественикът е предупреден.

Из „Неумолимостта на Благовидния“ от Зе Крагаш (от библиотеката „Марвин Флин“)

Преходът беше внезапен и съвсем не според очакванията на Марвин, който бе слушал какво ли не за Усукания свят и си го представяше като страна на спотаени сенки и изменчиви цветове, една гротескна страна на чудесата. Обаче моментално му стана ясно, че представата му е била романтична и неточна.

Марвин чакаше на дълга дървена пейка в тясната приемна заедно с още десетина човека. Въздухът бе спарен от жега и пот. Скучаещи разсилни се разхождаха напред-назад, преглеждаха списъците и от време на време викаха по някой от чакащите, след което започваха да водят шепнешком възбудени разговори. От време на време на някои им писваше и си тръгваха. От време на време се появяваха и нови чакащи.

Марвин чакаше и дремеше. Минутите се точеха бавно, в стаята стана тъмно и някой включи осветлението. Той се загледа в съседите си по скоро от скука, отколкото от любопитство.