Дейвид Едингс - Пророчеството

Леля Поул нервно крачеше в кухнята и щом ги видя, попита:

— Е?

— Опитваше се да избяга — обясни Улф, — но ние го спряхме.

— Направихте ли… — Тя не довърши въпроса си.

— Не. Той извади сабя, но Дурник се случи наблизо и изцеди и последната капка войнственост от него. Намесата му беше много навременна. Твоето вълче тъкмо се готвеше да влезе в боя. Камата му не е лоша, но наистина не можеше да се мери със сабята.

Леля Поул се втурна срещу Гарион с блеснали очи, но той предвидливо отстъпи извън обсега на ръцете й.

— Нямаме време за това — каза Улф и взе халбата, която бе оставил на масата, преди да напуснат кухнята. — Брил има пълна кесия с хубаво червено злато от Ангарак. Мургите са решили да наблюдават това място. Бих желал да го напуснем по по-незабележим начин, но тъй като вече ни следят, от това няма никакъв смисъл. Искам да спечелим няколко левги между нас и Брил, преди той да се е освободил. Не ми е приятно час по час да гледам през рамо дали по петите ми няма мурги.

Дурник, който току-що бе влязъл в кухнята, спря и се вгледа изумено в тях.

— Какво става? — рече той. — Какви хора сте вие и как е станало така, че имате толкова опасни врагове?

— Това е дълга история, добри ми Дурник — отговори Улф, — но се боя, че сега нямам време да ти я разкажа. Извини ни пред Фалдор и се опитай да задържиш Брил ден-два. Бих желал да сме далече, преди той и неговите приятели да тръгнат по следите ни.

— Някой друг трябва да го направи — бавно каза Дурник. — Не знам какво става, но зная със сигурност, че е опасно. Изглежда, че трябва да дойда с вас — поне докато ви изведа на сигурно място далеч оттук.

Изведнъж леля Поул се засмя.

— Ти, Дурник? Ти искаш да защитиш нас ?

— Съжалявам, госпожо Поул — отговори той. — Няма да позволя да си отидете, без да ви придружа.

— Няма да позволиш ? — повтори тя невярващо.

— Много добре — каза Улф и лицето му придоби лукав израз.

— Ти да не си се побъркал? — попита леля Поул и пристъпи гневно към него.

— Дурник се прояви като полезен човек — отбеляза Улф. — Ако не друго, с него поне ще мога да си приказвам по пътя. Твоят език става все по-остър с годините, Поул, и никак не се радвам на перспективата да изминем сто левги — че и повече — и вместо да си имам приятна компания, да бъда засипван само с ругатни.

— Виждам, че вече започваш да изкуфяваш, Стари вълко — язвително отбеляза жената.

— Тъкмо такива твои думи имах предвид — любезно й отговори Улф. — Сега съберете най-необходимите неща и да изчезваме оттук. Нощта преваля.

Тя го изгледа свирепо и разярена изхвърча в кухнята.

— И аз ще трябва да взема някои неща — каза Дурник, обърна се и излезе в тъмната ветровита нощ.

Умът на Гарион се обърка. Всичко ставаше прекалено бързо.

— Уплаши ли се, момче? — попита Улф.

— Не — отвърна Гарион. — Просто нищо не разбирам. Не разбирам нищичко от онова, което става около мен.

— След време ще разбереш, Гарион — каза Улф. — Засега е по-добре, че не знаеш. Онова, което правим, е опасно, но не чак толкова. Твоята леля и аз… и добрият Дурник, разбира се — ще се погрижим да не ти се случи нищо лошо. Помогни ми сега да приключим работата в килера. — Той влезе с фенера в тясното помещение и започна да слага хляб, месо от свински бут, кръгли пити кашкавал и няколко бутилки вино в един чувал.

По преценката на Гарион беше почти полунощ, когато тихо напуснаха кухнята и пресякоха тъмния двор. Дурник отвори портата и при движението й се чу едва доловимо изскърцване, ала този звук се стори на момчето непоносимо шумен.

Излязоха и Гарион почувства моментна болка. Фермата на Фалдор беше единственият дом, който някога бе имал. Той го напускаше сега — може би завинаги, — а такива неща имаха огромно значение. Усети дори по-остра болка при спомена за Зубрет. Мисълта, че Доруун и Зубрет остават заедно в плевника, пълен със сено, едва не го накара да се откаже от цялото начинание, но вече беше твърде късно.

Сградите вече не ги пазеха от вятъра. Сред полето той беше много по-студен и непрекъснато отмяташе пелерината на Гарион. Тежки облаци покриха луната и пътят изглеждаше съвсем малко по-светъл от дивото поле около него. Беше студено, самотно и страшно. Гарион пристъпи по-близо до леля Поул.

Когато се изкачиха на върха на хълма, той спря и погледна назад. Фермата на Фалдор изглеждаше като бледо, неясно петно в долината зад тях. Изпълнен със съжаление, той й обърна гръб. Долината, която се простираше пред тях, беше съвсем тъмна и дори пътят се губеше в мрака.