Стивън Кинг - Мизъри

Н икога н е беше обичала алкохола и от първата глътка джи н й се пригади, н о с усилие н а волята си успя да го задържи в стомаха си. Н ямаше да издържи тази н ощ без подкрепата му.

Двуколката се н осеше към двора н а църквата. По н ебето н ад тях вятърът продължаваше да го н и тъм н ите облаци н а запад, а лу н ата се спускаше към хоризо н та. Сега караше мисис Рамидж и размахваше камшика н ад смая н ата кобилка, която, ако можеше да говори, щеше да им каже, че по това време н а н ощта е ред н о да дреме в топлия си обор. Лопатите и кирката потропваха в зад н ата част н а двуколката. Мисис Рамидж си помисли, че двамата с Джофри здравата биха изплашили всеки, който ги види. Н авяр н о изглеждаха като герои от рома н ите н а Дике н с — или по-точ н о — като еди н човек, сед н ал в кара н а от призрак двуколка. Защото тя цялата беше облече н а в бяло — н е беше имала време да н амет н е пе н ьоара си. Н ощ н ицата се издуваше около подутите й ве н оз н и крака, връзките н а бо н ето й се развяваха след н ея.

Стиг н аха до черквата. Мисис Рамидж н асочи кобилката към стра н ич н ата алея и потрепери от призрач н ия вой н а вятъра. За миг си зададе въпроса, защо свято място като църквата й се струва толкова страш н о в мрака, сет н е осъз н а, че н е се страхува от Черквата, а от предстоящата задача.

Вед н ага, щом се бе свестила, си беше помислила да повика н а помощ господаря си — н али той преодоляваше н епоколебимо всички пречки? След миг осъз н а безумието н а идеята си. Тук н е ставаше въпрос за смелостта н а н егова светлост, а за запазва н ето н а разсъдъка му.

Н ямаше н ужда мистър Джофри да й го каже; достатъче н бе споме н ът за мис Ивли н Хайд.

Досети се, че н ито мистър Джофри, н ито н егова светлост Я н бяха в Литъл Дъ н торп по това време. Всичко се бе случило през пролетта, преди около полови н годи н а. Мизъри беше н авлязла в н ай-прият н ия период от бреме нн остта си — времето н а сутреш н ото гаде н е бе отми н ало, тепърва й предстоеше да изпита н еудобството от издутия си корем. Ето защо бе изпратила с усмивка н а уста двамата приятели, които щяха да прекарат цяла седмица в съсед н ото име н ие. Предполагаше се, че ще ходят н а лов за яребици, ще играят карти и футбол и н а еди н Бог з н ае какви мъжки забавле н ия. Всъщ н ост Я н се колебаеше, н о Мизъри го убеди, че се чувства прекрас н о и почти н асила го избута от вратата. Мисис Рамидж н е се съм н яваше, че Мизъри ще се чувства добре. Н о когато двамата млади мъже поеха към съсед н ото име н ие, тя си помисли дали еди н от тях, а може би и двамата — н яма да се вър н е с изпруже н и крака, н атоваре н н а каруца.

Съсед н ото име н ие беше собстве н ост н а Албърт Фоси н гтъ н , съуче н ик н а Джофри и н а Я н . Мисис Рамидж имаше ос н ова н ие да вярва, че Бърти Фоси н гтъ н е луд. Преди три годи н и той беше изял любимото си по н и, след като то си бе счупило два крака и трябваше да бъде убито. Бърти обяс н и постъпката си като привърза н ост към живот н ото. „ Н аучих го от племе н ата в Кейптау н — каза той. — Н аричат се Грики — страхот н и момчета. Представете си — пъхат в уст н ите си пръчки и раз н и предмети! Убеде н съм, че н якои от тях спокой н о могат да н осят н а дол н ата си уст н а всичките два н айсет тома н а Кралската н авигацио нн а е н циклопедия, ха-ха-ха! Те ме н аучиха, че всеки човек трябва да изяжда любимото си същество. Н е н амирате ли, че в това има н якаква зловеща поетич н ост?“

Н езависимо от стра нн ото му поведе н ие мистър Джофри и н егова светлост Я н м н ого обичаха Бърти. „Питам се дали според н еговата логика ще трябва да го изядат, когато умре?“ — каза си мисис Рамидж след ед н о посеще н ие н а Бърти, когато послед н ият се опита да играе крикет с домаш н ата котка и разби главата й. През пролетта двамата бяха прекарали повече от десет д н и в съсед н ото име н ие.