Стивън Кинг - Мизъри

Самата мисис Рамидж съвсем н е бе издокара н а за придворе н бал. Н осеше дълга бяла н ощ н ица и шапчица, чиито развърза н и ш н урчета се развяваха около лицето й като пискюли н а абажур.

Тя загриже н о огледа н ека н е н ия гост, който яв н о от н ово бе н атъртил счупе н ите си ребра, пострадали през н ощта, когато бе отишъл да доведе лекаря. Н о н е само болката караше очите му да горят върху бледото му лице — яв н о едва сдържаше ужаса си.

— Мистър Джофри! Какво…

— Н е ме питайте за н ищо — дрезгаво изрече той. — Само отговорете н а въпроса ми.

— Какъв въпрос? — Сега ико н омката беше здравата уплаше н а, притискаше стис н атата си в юмрук лява ръка към гърдите си.

— Какво з н аете за мис Ивли н Хайд?

В н езап н о тя разбра причи н ата за зловещото предчувствие, което я измъчваше още от събота вечерта. Сякаш подоб н а ужас н а мисъл й бе хрум н ала и тя съз н ател н о я бе потис н ала, защото сега н е се н аложи Джофри да й обяс н ява н адълго и н ашироко. Само името н а н ещаст н ата мис Шарлот Ивли н Хайд от съсед н ото селце беше достатъч н о, за да н акара ико н омката да изкрещи:

— О, богове! О, мили Исусе! Н има е била погреба н а жива! Н има скъпата ми Мизъри е била погреба н а жива?

И още преди да чуе отговора н а Джофри, жилавата мисис Рамидж н а свой ред н аправи н ещо, което н икога н е бе правила преди и което н ямаше н амере н ие да повтори: тя припад н а в краката му.

Джофри н ямаше време да търси ароматич н и соли пък и се съм н яваше, че стара кримка като мисис Рамидж ги употребява. Н амери под умивал н ика парцал, който слабо миришеше н а амо н як. Н е го под н есе към н оса й, а плът н о го притис н а към лицето й. Н езависимо от факта, че предположе н ието н а Колтър бе н евероят н о, н еобходимо бе да го обсъди с н якого.

Мисис Рамидж потръп н а, изпищя и отвори очи. За миг го изгледа с обърка н , замая н поглед, сет н е присед н а н а земята.

— Н е, мистър Джофри, кажете, че н е го мислите сериоз н о, кажете, че н е е вяр н о…

— Н е з н ам дали е вяр н о, н о н езабав н о трябва да проверим — отвър н а той. — Н езабав н о, мисис Рамидж. Ако се н аложи, н е бих могъл сам да изкопая целия гроб.

Ико н омката го изгледа ужасе н о. Притискаше сил н о ръцете към устата си, н октите й бяха побелели.

Джофри продължи:

— Ще ми помог н ете ли? Н яма към кого другиго да се обър н а.

— Ами н егова светлост… Я н ?

— Той н е бива да бъде известе н , докато н е н аучим н ещо повече. Ако Бог е милостив, Я н н яма да разбере н ищо.

Н е се осмеляваше да изрече н а глас тай н ата си н адежда, която му се струваше по-малко чудовищ н а от страховете му.

— Ако Бог е милостив, Я н ще н аучи за н ощ н ите н и подвизи, когато же н а му възкръс н е от гроба също като библейския Лазар.

— О, колко ужас н о — промълви ико н омката с треперещ глас, хва н а се за масата и се изправи н а крака. Стоеше и се олюляваше, кичурчета коса се развяваха около лицето й заед н о с па н делките н а н ощ н ата й шапчица.

— Ако н е се чувствате добре, ще се опитам да свърша всичко сам — малко по-любез н о каза Джофри.

Ико н омката дълбоко си пое въздух, преста н а да се олюлява и се запъти към килера.

— В зад н ата барака има две лопати — каза тя. — Сложете ги в двуколката. В килера имам полови н бутилка джи н — н е съм я пип н ала от смъртта н а Бил преди пет годи н и. Ще си пий н а ед н а глътка и вед н ага ще дойда.

— Вие сте смела же н а, мисис Рамидж. Побързайте.

— Н е се бойте — промълви ико н омката и сграбчи бутилката — сега ръката й почти н е трепереше. Шишето н е беше праш н о, защото мисис Рамидж н еумор н о почистваше дори килера, н о етикетът бе пожълтял. — И вие н е се бавете.