Тери Гудкайнд - Кръвта на братството

— Добре ли си? — прошепна тя в ухото му.

— Бердин, слез от мен. Пусни ме да стана.

Тя се извъртя настрани.

— Коло казва, че сбързовете са вражески магьосници, продали силата си за умението да стават невидими.

Ричард й подаде ръка да стане.

— Аз без малко да направя същото.

Тя се повдигна на пръсти във водата и след като разкопча ризата, огледа врата му.

— Няма го. В безопасност си. Коло описва как става промяната, как кожата им започва да се покрива с люспи. Казва, че онзи твой предтеча, Алрик, създал сила, която може да се бие срещу сбързовете. — Тя посочи: — Змейове.

— Змейове…?

Бердин кимна.

— Вложил в тях способността да надушват сбързовете дори когато са невидими. Затова очите на змейовете са такива искрящозелени. Поради тази вътрешна магическа връзка, която си поделят всички змейове, онези, които имат преки отношения с магьосници, ръководят другите, превръщат се в нещо като генерали на магьосниците в рода на змейовете. Тези змейове са ценени изключително от събратята си, могат да ги поведат на бой със сбързове и да изгонят люспестите същества обратно в Стария свят.

Ричард я гледаше удивен.

— Какво още казва Коло?

— Нямах време да прочета повече. Откакто ти замина, бяхме малко заети.

— Колко време? — Той излезе от фонтана и погледна Кара. — Колко време ме нямаше?

Тя вдигна поглед към Кулата.

— Почти два дни. Не от снощи, а от предишната нощ. Днес на зазоряване в Двореца дойдоха съгледвачи и съобщиха, че „Кръвта“ е по петите им. Малко след това започна атаката. Битката продължава от рано сутринта. Отначало нещата вървяха добре, но после сбързовете… — гласът й заглъхна.

Калан го прегърна през кръста, за да го подкрепи. Той каза:

— Съжалявам, Кара, трябваше да бъда до вас. — Плъзна замъглен поглед върху морето от трупове. — Всичко това е по моя вина.

— Аз убих двама — каза Райна с неприкрита гордост.

Улик и Иган дотичаха запъхтени и застанаха пред него в защитни позиции.

— Господарю Рал — рече Улик през рамо, — толкова се радваме да те видим. Чухме радостното оживление, но всеки път, щом приближавахме до теб, се оказваше, че вече си другаде.

— Наистина ли? — каза Кара и повдигна вежда. — Ние пък успяхме.

Улик извърна очи към битката.

— Винаги ли са такива? — прошепна Калан в ухото му.

— Не — отвърна той, също шепнешком. — В момента полагат огромни усилия, за да се представят пред теб.

Ричард видя, че над „Кръвта на братството“ се развяват бели знамена. Никой не им обърна внимание.

— Д’Харанците не се отказват по средата — обясни Кара, видяла накъде гледа той. — Бият се докрай.

Ричард скочи от фонтана. Щом тръгна, гардовете му го последваха.

Калан го настигна, преди да е направил и три крачки.

— Къде отиваш, Ричард?

— Ще сложа край на това.

— Не можеш. Клели сме се да избием Ордена до крак. Трябва да ги оставиш да го направят. Те биха сторили същото с нас.

— Не мога да го допусна, Калан. Не мога. Ако ги избием до крак, останалите от Ордена никога няма да се предадат, знаейки, че това ще означава смърт. Ако ги пощадим, а не ги убием, ще са по-склонни да се предадат. А ако са по-склонни да се предадат, ще победим, без да губим толкова много от нашите, така ще останем по-силни. Ще победим.

Ричард закрещя заповеди. Мъжете ги понесоха от уста на уста, битката постепенно започна да стихва. Хилядите очи се извърнаха към него.

— Пуснете ги да минат — каза той на един командир.

Ричард се върна при фонтана и се възкачи на стената, проследи как командирите от „Кръвта“ водят хората си към него. Всички Д’Харанци застанаха в готовност. Образува се коридор, мъжете в кървавочервени наметала стъпиха в него, тръгнаха, оглеждайки се.

Офицерът, който вървеше начело, спря пред Ричард. Гласът му беше глух и примирен:

— Ще приемете ли капитулацията ни?

Ричард скръсти ръце.

— Зависи. Съгласни ли сте да ми кажете истината?

Мъжът огледа притихналите, облени в кръв войници.

— Да, Господарю Рал.

— Кой ви каза да нападнете града?

— Инструкциите получихме от сбързовете, мнозина от нас получиха заповеди в сънищата си, от пътешественика по сънищата.

— Искате ли да се освободите от него?

Всички кимнаха и изразиха съгласието си със слаби гласове. С готовност се съгласиха да кажат всичко, което знаят за плановете на пътешественика по сънищата и Императорския орден.

Ричард беше толкова изтощен и така го болеше, че едва се държеше на крака.