Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

— ЗНАЕШЕ, ЧЕ СА ТАМ, НАЛИ? — прошепна Калан и се приведе напред.

На фона на тъмнеещото небе изпъкнаха силуетите на три чернопери сокола, които тъкмо бяха разперили криле, за да отлетят на нощен лов. Ето защо бе спрял Ричард. Зоркият му поглед проследи птиците, докато спътниците му бяха застинали по местата си в напрегнато очакване.

— Да — отвърна той. Махна през рамо, без да откъсва очи от соколите: — Ей там отзад има още два.

Калан набързо огледа потъналия в мрак сипей, но не забеляза нищо.

Пръстите на Ричард инстинктивно опипаха сребърната дръжка на меча, за да провери дали е свободен в ножницата. Докато ръката му отпускаше оръжието обратно в калъфа, по златоткания му плащ затанцуваха чезнещи отблясъци кехлибарена светлина. В падащия мрак внушителната му, висока осанка приличаше на изплувало от сенките привидение.

В същия миг над главите им се стрелнаха още две от едрите птици. Едната, широко разперила криле, нададе пронизителен писък, зави плавно и като описа широк кръг, огледа за последно петимата долу, след което размаха мощните си криле да настигне другарите си, които се отдалечаваха бързо на запад.

Чакаше ги богат нощен улов.

На Калан и хрумна, че докато Ричард наблюдава птиците, мислите му сигурно се реят към природения му брат, за чието съществуване съвсем доскоро не бе и подозирал. Този му брат сега бе заровен в пръстта на опърлената от безмилостното слънце пустош на цял ден път на запад, където малцина дръзваха да припарят. Сред тях на пръсти се брояха оцелелите, успели да се върнат невредими оттам. Но убийствената жега не беше най-страшното на онова място.

Отвъд равнинната пустош на фона на припадащия мрак се очертаваха далечни планински хребети, които изглеждаха сякаш опушени от адската пещ на отвъдния свят. Свъсен като планините и също толкова неумолим и застрашителен, полетът на петте птици подгони чезнещата светлина.

Дженсън, застанала от другата страна на Ричард, го изгледа слисана.

— Как ги нарече тези…?

— Чернопери соколи — не дочака края на въпроса и Ричард.

Дженсън си повтори наум непознатото име.

— Виждала съм достатъчно ястреби, соколи и всякакви от този сорт — рече накрая, — но не съм чувала друга граблива птица да ловува нощем, с изключение на совите, разбира се, ама това не са сови.

Загледан в птиците, Ричард разсеяно събираше в шепа камъчета от близката ронлива скала, които подрънкваха звънливо.

— Аз също не бях виждал подобни — за пръв път ги срещам тук. Според хората, с които разговаряхме, са се появили едва в последно време — един казва преди година, друг преди две. Но така или иначе, всички са единодушни, че по-рано не е имало чернопери соколи.

— През последните една-две години, значи — повтори на глас Дженсън.

Едва ли не пряко волята си, Калан се сети за дочутите истории, за слуховете и споделените шепнешком хипотези.

Ричард хвърли събраните камъчета на скалистата пътека.

— Явно са някакъв вид соколи.

Дженсън приклекна да успокои кафявата си козичка Бета, като я гушна до себе си.

— Изключено е да са соколи. — Двете мънички бели козлета на Бети, които обикновено или подрипваха весело, или сучеха, или спяха, сега се сгушиха тихичко под заобления корем на майка си. — Много са големи за соколи — по-едри са и от ястреби, даже от царски орли. Няма такива големи соколи.

Ричард най-сетне отмести погледа си от птиците и протегна ръка да успокои треперещите козлета. Едното, жадно да получи закрила, впери тревожните си очета в него, облиза муцунка с розовото си езиче, докато най-сетне се реши да отпусне черното си копитце в ръката му. Ричард погали с пръст тънкото беличко козе краче.

Усмихна се и гласът, както и изражението му поомекнаха:

— Да не би да искаш да ме убедиш, че предпочиташ да не вярваш на очите си?

Дженсън погали клюмналите ушета на Бети.

— Мисля, че настръхналата кожа по тила ми е достатъчно основание да им вярвам.

Ричард се подпря с длан на коляното и заби поглед в надвисналия хоризонт.

— Тези соколи са едри, имат елипсовидни глави и дълги заострени крила и приличат на всеки друг сокол, който съм виждал. Когато се реят, разперват крила, но иначе летят източени като стрели.

Дженсън кимна, явно описанието му и звучеше правдоподобно и точно. Калан не разбираше много от птици и не ги познаваше. Тези обаче — с червени ивици на гърдите, които в основата на крилете потъмняваха до алено — бе започнала да различава.