Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

Проблемът с дарбата произлизаше от самия него. Като го предаде, магията на Меча на истината му помогна да го разбере. По този начин тя му разкри собствената му неспособност да прозре истината.

Чувстваше се по-спокоен да знае, че дарбата му е подръка, че са отново в хармония, че е готова да защити него и неговите близки — не защото му се искаше да води битка, а защото копнееше да живее.

Денят бе топъл и изкачването по скалистата пътека към прохода бе приятно. Когато достигнаха най-високата точка на прохода, скътана сред планинските грамади, стана по-студено, но тъй като го нямаше режещия вятър, студът не беше неприятен.

На върха спряха да погледат статуята на Каджа-Ранг, все на същото място от хиляди години, самотна, вперила бдителен поглед в империята на онези, които преди време не са могли да виждат злото.

Присъствието на статуята беше донякъде паметник на провала. Ричард успя да направи това, в което Каджа-Ранг и народът му се бяха провалили — да видят истината. Но той успя с помощта на Каджа-Ранг.

Ричард обходи с пръсти двете думи — Талга Вастернич, — издълбани върху студения гранит. Те му бяха спасили живота.

— Благодаря ти — прошепна нагоре към мъжа, насочил взор към Колоните на Сътворението — мястото, където Ричард бе открил сестра си.

Кара също постави ръце върху надписа и Ричард с изненада видя как и тя вдига лице към статуята.

— Благодаря ти, че помогна да спасим Господаря Рал — рече.

Започнаха да се спускат по прохода; първо по голия ръб, после през гъстата гора. Ричард чу познатата песен на калугерче — сигнала, на който бе научил Кара и който им бе служил така добре.

— Знаеш ли — подхвана Морещицата, докато ги водеше надолу по скалите покрай малко поточе. — Ансон познава много добре птиците.

Ричард стъпи внимателно сред заплетени кедрови корени.

— Нима?

— Да. Докато ти се възстановяваше, доста си поговорихме — тя протегна ръка към набраздената червеникава кора на един кедров ствол, за да запази равновесие. Преметна дългата си руса плитка напред през рамо и тръгна, като я поглаждаше с ръка.

— Похвали ме как добре имитирам птичия звук — добави след малко.

Ричард хвърли бърз поглед към Калан, но тя сви рамене, в смисъл че няма никаква представа за какво говори Кара.

— Нали и аз това ти казах — че добре си го усвоила — отговори Ричард.

— Казах му, че ти си ме научил и че това е зов на късоопашат горски ястреб. Ансон отговори, че няма такава птица — късоопашат горски ястреб. И че сигналът, който използвам, на който ти ме научи, е на обикновено горско калугерче. Аз, една Морещица, да използвам песента на птица, която се казва калугерче. Представяш ли си!

За момент повървяха в тишина.

— Загазил ли съм? — попита Ричард най-накрая.

— И още как! — отвърна Кара.

Ричард не можа да преглътне усмивката си, но поне се погрижи Морещицата да не я забележи. Кара не видя и как Калан се обърна през рамо, за да го дари с онази своя специална усмивка, която пазеше само за него.

— Вижте! — извика Калан и посочи нагоре.

През пролуките в кедровите корони, в ясносиньото небе видяха чернопер сокол да кръжи високо над тях, понесен от бързите въздушни течения. Черноперите соколи вече не ги преследваха. Този просто си търсеше храна за вечеря.

— Какво беше онова старо поверие? — попита Кара. — Ако срещнеш граблива птица, кръжаща в небето, и си в началото на дълъг път… Май беше лоша поличба.

— Аха — отрони Ричард. — Само че не се стряскам от някакви си стари поверия. Искам да кажа, че все пак ще ти позволим да дойдеш с нас.

Калан се засмя и бе наказана със заплашителна гримаса. Продължи да се смее и после, когато Ричард също избухна в смях. Кара не можа да изтрае и когато се обърна, Ричард видя усмивката на лицето и.

© 2003 Тери Гудкайнд

© 2003 Невена Кръстева, превод от английски

Terry Goodkind

Naked Empire, 2003

Първа част (глави 1–30)

Сканиране: corwyn

Разпознаване и редакция: piligrim, 2007

Редакция: nqgolova, 2007

Втора част (глави 31–67)

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2846]

Последна редакция: 2007-07-25 23:25:53