Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

Ричард разбираше от билки, но далеч не притежаваше знанията, необходими му да забърка противоотрова, която да неутрализира действието на изпитата отрова.

Но, изглежда, дарбата му го насочваше.

Беше изпаднал в някакъв транс или в безсъзнание — Калан не бе сигурна кое от двете. Дишаше с мъка. Тя не знаеше какво да направи, за да му помогне. Ако не стореха нещо, щеше да умре, и то скоро. Докато лежеше неподвижно на носилката, си почиваше по-удобно, но това нямаше да му помогне да се възстанови.

Макар да стигнаха до Бруленик много бързо, на Калан и се стори цяла вечност.

— Бял равнец — изрецитира Ричард.

— Под каква форма? — наведе се към него Калан.

— Масло.

Калан се разтършува из полиците с малки шишенца. Намери едно, на което пишеше „масло от бял равнец“. Клекна и го подаде на Ричард.

— Колко?

Повдигна едната му ръка и постави шишенцето в нея, обвивайки го с пръстите му, за да може да прецени размера.

— Колко?

— Пълно ли е?

Калан бързо издърпа издялканата дървена запушалка.

— Да.

— Половината — нареди Ричард. — Прибави го към някое от останалите масла.

— Намерих тръпниче — скочи от един стол Дженсън.

— Приготви тинктура.

Калан запуши шишенцето и пак клекна до Ричард.

— А сега?

— Отвара от овча опашка.

— Овча опашка, овча опашка — повтори си тихо Калан, докато се обръщаше да изпълни задачата.

Следвайки инструкциите на Ричард, шест човека варяха, смесваха, стриваха, стържеха, прецеждаха и накисваха. Някои от готовите неща разбъркваха заедно, други отделяха настрана. С напредването на работата многото на брой задачи се комбинираха в няколко конкретни цели.

Ричард махна на Оуен. Той отри ръце в панталоните си и се наведе да чуе инструкциите.

— Студено. Трябва ни нещо студено. Трябва да намерим начин да го изстудим.

Оуен се замисли за момент.

— Недалеч има поток.

Ричард посочи погълнатите от работата хора.

— Изсипи разтворите и прахчетата от тези купички в чайника с вряща вода. Отнеси го на потока и потопи в него чайника да се охлади. Само че — Ричард вдигна предупредително пръст — внимавай да не го сложиш прекалено дълбоко, та водата да го залее целия и да влезе в чайника. Така ще се похаби.

— Няма — тръсна глава Оуен и зачака нервно Калан да изсипе съдържанието на плитките купички във врящата вода.

Калан не бе сигурна доколко всичко това има смисъл, но вярваше в дарбата на Ричард и знаеше, че той определено си бе решил проблема с нея. Ако дарбата му го ръководеше в приготвянето на противоотровата, значи имаше надежда това да му спаси живота.

Не се сещаше за друго, което би му помогнало.

Тя подаде чайника на Оуен, който изтича през вратата навън към потока да го охлади. Кара го последва, за да бъде сигурна, че нищо лошо няма да се случи с единственото нещо, което можеше да спаси живота на Ричард.

Дженсън седна на пода от другата страна на носилката и хвана Ричард за ръката. Калан отметна с опакото на ръката си кичурите коса от лицето си. Седна до Ричард и го хвана за другата ръка. Зачакаха завръщането на Оуен и Кара.

Бети стоеше на входа с наострени уши и едва забележимо помахваше опашчицата си всеки път, когато Дженсън или Калан погледнеха към нея.

Сякаш бяха изминали часове, когато Оуен дотича обратно с чайника, но Калан знаеше, че са минали буквално няколко минути.

— Прецеди го през платно — каза Ричард, — но не изцеждай платното. Просто остави течността да премине през него, докато се напълни половин чаша. Когато свършиш, прибави всички масла в чашата.

Всички стояха и наблюдаваха движенията на Калан, подаваха и от каквото имаше нужда и бутаха настрана други, които не и трябваха повече. Когато в чашата се събра достатъчно течност, тя изля вътре маслата.

— Разбъркай с канелена пръчица — каза Ричард. Оуен се качи върху един стол.

— Спомням си, че мярнах някъде канела.

Подаде една пръчица на Калан. Тя разбърка златистата течност, но нещо не се получаваше.

— Маслото и водата отказват да се смесят — каза тя на Ричард.

Той гледаше на другата страна.

— Продължавай да бъркаш. В един момент изведнъж ще се смесят.

Калан продължи да бърка, разколебана. Маслените капки се отделяха и не искаха да се слеят с прецедената течност. Колкото повече изстиваха маслата, толкова по-малка и се струваше вероятността да се смесят.

Калан усети една сълза на отчаяние да се стича по лицето и да капва от брадичката и.

Течността в чашата се втвърдяваше. Тя бъркаше ли бъркаше и не искаше да каже на Ричард, че нищо не става. Преглътна с мъка растящата буца в гърлото си.