Тери Гудкайнд - Уязвимата империя

На вратата зад Лучан се показа лицето на млада жена. Той се обърна и и изръмжа да се прибира вътре и че щял да се погрижи за жалкото и съселянче.

Когато се обърна пак напред, Оуен вече стоеше пред него. Лучан се изхили и вдигна ръце на кръста си.

— Що не вземеш да изприпкаш обратно до дупката си?

Оуен нито каза нещо, нито го заплаши, нито поиска каквото и да било от него. Просто се нахвърли върху Лучан, жаден за отмъщение — точно както го беше учил Ричард, — и започна да забива методично ножа си в гърдите на едрия мъжага, удар след удар, преди онзи изобщо да се усети. Подцени противника си и това му струва живота.

Жената се втурна навън през вратата и застана пред тялото на доскорошния си господар. Сведе очи към него, погледна ръката му, разперена встрани, после другата, отпусната върху окървавените му гърди, и накрая се взря в невиждащите му очи. Вдигна поглед към Оуен.

Калан предположи, че това трябва да е Мерилий. Разтревожи се да не би да отблъсне Оуен, задето бе вдигнал ръка срещу човек, да не би да го укори за постъпката.

Вместо това тя се хвърли към него и обви ръце около врата му. После коленичи до мъртвото тяло и издърпа кървавия нож от ръката на Оуен. Обърна се към Лучан и му нанесе няколко толкова силни удара, че всеки път ножът се забиваше в плътта му чак до дръжката. Като я гледаше — извън себе си от ярост и обляна в сълзи, — Калан можеше да си представи съвсем ясно какво е преживяла в лапите на този изверг.

Утолила гнева си, Мерилий се изправи отново и пак прегърна Оуен, по лицето и продължаваха да се стичат сълзи.

Калан изпита непреодолимо желание да е близо до Ричард. С облекчение установи, че способността и да се движи по собствена воля постепенно се възвръща. Тръгна по периферията на бойното поле, покрай стените, подмина няколко войници, които я забелязваха и решиха, че е лесна плячка. Те нямаха представа, че баща, крал Уиборн, я бе научил да си служи с меч от най-ранна детска възраст и че по-късно Ричард беше прибавил към уменията и и безпощадна точност и смъртоносна бързина, приучавайки я да се възползва от по-лекото си тяло. Тази мисъл беше последната грешка в живота им.

В другия край на двора откъм спалните се изля ново пълчище войници, съвсем будни и напълно готови за бой. Всички се насочиха към Ричард. Калан веднага разбра, че са твърде много. Хората му нямаше да могат да спрат прииждащия към Господаря Рал поток от врагове.

Калан чу оглушителен трясък, сякаш бе паднала гръмотевица, и в следващия миг крепостната стена бе озарена от ослепителна светлина. Инстинктивно отвърна поглед и закри очите си с ръка. Нощта се превърна в ден, в същия миг се спусна мрак, по-непрогледен и от най-черната нощ.

Пламтящата, нажежена до бяло мълния от Адитивна магия се мяташе и увиваше около и през пропукваща се черна цепнатина от Субстрактивна магия, за да оплетат заедно смъртоносно въже от две нишки, свързани здраво, за да изпълнят коварната си мисия.

Все едно обедното слънце се бе срутило сред тях. Убийствената жега и ослепителната светлина изсмукаха въздуха до последната капка. Колкото и да опитваше, Калан не успяваше да си поеме нито дъх.

Яростта на Ричард съсредоточи всичко това в обща цел. В един кратък, неудържим миг оглушителната светлинна експлозия освободи опустошителна вълна, която с шеметна скорост покоси целия лагер, изтребвайки войниците на Императорския орден.

Над крепостта се спусна тиха и мрачна нощ.

Мъже и жени стояха зашеметени сред море от кръв и разкъсана плът и втрещено гледаха пихтията, в която се бяха превърнали вражеските войници.

Битката беше приключила.

Народът на Бандакар бе оцелял. Най-накрая освободените жени се окопитиха и започнаха да хлипат и плачат от неистова радост. Познаваха много от мъжете, дошли да ги освободят, и се вкопчваха в тях с благодарност, преизпълнени с щастие, че отново са заедно. Приятели, роднини и непознати се прегръщаха. Мъжете също плачеха със сълзи на облекчение и щастие.

Калан се втурна сред масата възторжени хора, струпани в двора на крепостта. Поздравяваха я с радостни възгласи, развълнувани и от нейното освобождаване. Мнозина се опитваха да я заприказват, но нейната цел беше Ричард.

Той стоеше настрани, облегнат на стената, подкрепян от Кара. Все още стискаше в ръка окървавения си меч, опрял върха на острието му в земята.

Оуен също се приближи към Ричард.

— Майко Изповедник! Олекна ми и съм толкова благодарен, че сте пак при нас. — После погледна усмихнатия Ричард. — Запознайте се с Мерилий, Господарю Рал.