Тери Гудкайнд - Кръвта на братството

Пъхна меча в ножницата си и сведе глава на седлото си, тежкото му военно наметало, захванато за едното рамо, разкри зелената му униформа. Повдигна се и удари с юмрук куртката си.

— Господарю Рал — каза той с почит, след което наново сведе глава. — Моя Кралице — продължи с още повече почит.

Калан се наведе напред, щом той се изправи, и попита със страховит тон:

— Ваша какво?

Дори голото теме на мъжа почервеня. Той отново сведе глава:

— Моя най… блестяща… уважавана Кралице, Майко Изповедник!

Преди тя да успее да каже още нещо, Ричард я дръпна за ризата.

— Казах на генерала, че съм решил да те направя Кралица на Келтон.

Тя ококори очи.

— Кралица на…

— Да — каза генерал Болдуин и хвърли бърз поглед към битката. — Това обедини Келтон и нашата капитулация е категорична. Господарят Рал ни оказа тази голяма чест да имаме за Кралица Майката Изповедник, също като Галеа. Така показа, че ни уважава не по-малко от съседите ни. Така че моментално докарах в Ейдиндрил наши части, за да подкрепя защитата на Господаря Рал и на нашата Кралица и да се присъединя към битката срещу Императорския орден. Искаме да дадем своето.

Калан най-сетне примигна и се изпъна.

— Благодаря, генерале. Вашата помощ дойде точно навреме. Оценявам високо жеста ви.

Генералът свали дългите си черни ръкавици и ги втъкна под широкия си колан. Целуна ръка на Калан.

— Ако новата ми Кралица ме извини, трябва да се връщам при хората си. Половината от тях се разпръснаха по периферията, в случай, че изменниците се опитат да избягат. — Той отново се изчерви. — Извинете ме за войнишкия език, моя Кралице.

Щом генералът се върна при хората си, Ричард огледа бойното поле. Змейовете търсеха, оглеждаха за още сбързове. Откриха още само няколко, които не оцеляха дълго.

Грач май бе пораснал с още някой сантиметър, откакто се бяха разделили. Вече беше колкото голям мъжки екземпляр. Явно ръководеше диренето. Ричард беше изумен, но радостта му се помрачаваше от кланицата наоколо.

— Кралица? — попита Калан. — Нарекъл си ме Кралица на Келтон? Майката Изповедник?

— Тогава ми се стори добра идея — обясни той. — Беше единственият начин да попреча на Келтон да се обърне срещу нас.

Тя го огледа и се подсмихна.

— Много добре, Господарю Рал.

След като Ричард най-сетне прибра меча в ножницата, видя три червени петна посред тъмните кожени униформи на Д’Харанците. Трите Морещици, стиснали Агиелите си в ръка, се затичаха през площада. И трите бяха облечени в червените си униформи, но в ден като днешния червената кожа трудно прикриваше петната от кръв.

— Господарю Рал! Господарю Рал!

Бердин му се хвърли като катерица на клон. Стовари се върху него, сграбчи го за ръцете и краката и го събори във фонтана, пълен с разтопен сняг.

Изправи се върху корема му.

— Господарю Рал! Ти успя! Свали пелерината, както ти казах! Значи в крайна сметка си чул предупреждението ми!

Тя отново го прегърна, стискайки го в червените си ръце. Ричард едва успяваше да си поеме дъх под нея. Макар да не бе паднал в ледената вода по свой избор, с радост прие възможността да измие от себе си част от смърдящата кръв на сбързовете. Тя го сграбчи за ризата и го вдигна да седне, той едва си поемаше дъх. Прегърна го отново с всичка сила.

— Бердин — прошепна той, — рамото ми е ранено. Моля те, не ме стискай толкова силно.

— Нищо ти няма — каза тя с присъщата за Морещица пренебрежителност към болката. — Толкова се притеснявахме. Щом започна нападението, си помислихме, че никога няма да те видим. Помислихме си, че сме се провалили.

Калан се покашля. Ричард протегна ръка към нея.

— Калан, това са моите персонални пазачки — Кара, Райна и Бердин. Дами, това е Калан, моята Кралица.

Бердин, без да прави каквото и да е усилие да слезе от него, се усмихна широко на Калан.

— Аз съм любимката на Господаря Рал.

Калан скръсти ръце и зеленият й поглед помръкна застрашително.

— Бердин, пусни ме да стана.

— Още миришеш на сбърз. — Тя го потопи обратно във водата, после пак го вдигна за ризата. — Така е по-добре. — Тя го придърпа към себе си. — Ако още веднъж избягаш така, без да ме слушаш, ще получиш нещо повече от баня.

— Каква е тая вечна история за теб и разни жени и бани? — монотонно попита Калан.

— Нямам представа. — Той погледна към продължаващата битка, после се втренчи в сините очи на Бердин. Прегърна я със здравата си ръка. — Съжалявам. Трябваше да се вслушам в думите ти. Цената на глупостта ми бе твърде голяма.