Робърт Лъдлъм - Заговорът „Аквитания“

В Тел Авив израелското военно разузнаване изолира двайсет и трима помощници и близки съратници на генерал Хаим Абрамс, както и един от най-блестящите аналитици на Мосад. В Париж трийсет и един военни и цивилни съдружници на генерал Жак-Луи Бертолдие, включващи заместник-директорите на „Сюрте“ и Интерпол, бяха поставени под домашен арест, а в Бон не по-малко от петдесет и седем колеги на генерал Ерих Лайфхелм, между които бивши командири от Вермахта и настоящи офицери в армията и във Военновъздушните сили на Федералната република, бяха прибрани. Също в Бон охраната на американското посолство по заповед от Държавния департамент арестува четирима аташета, включително военния аташе майор Норман Антъни Уошбърн.

Така продължи навсякъде. Трескавата лудост, наречена „Аквитания“, беше разрушена от същите военни, за които генералите предполагаха, че ще ги изведат до абсолютно световно могъщество. До вечерта оръжията замлъкнаха и хората започнаха да напускат укритията си — мазета, станции на метрото, барикадирани сгради, пътища и всичко, което можеше да се използва за скривалище. Тръгнаха по улиците занемели, чудеха се какво е станало, а във всички градове наизлязоха камиони с високоговорители и започнаха да обясняват на гражданите, че кризата е приключила. В Тел Авив, Рим, Париж, Бон, Лондон и отвъд океана — в Торонто, Ню Йорк, Вашингтон и на запад, токът беше пуснат, но светът далеч не се беше върнал към нормалния живот. Ужасна сила бе нанесла удар по време на световен повик за мир. Каква беше тя? Какво бе станало?

Щяха да им го обяснят на следващия ден на десетки различни езици и да се обърнат с молба за търпение. Избраният час беше 3,00 следобед по Гринуич, 10,00 сутринта във Вашингтон, 7,00 сутринта в Лос Анжелис. В нощните и утринните часове във всички часови зони държавни глави се съвещаваха по телефона относно текстовете на изявленията си, които щяха да бъдат приблизително еднакви. В 10,00 сутринта президентът на Съединените щати излезе в ефир.

— Вчера свободният свят бе залят от безпрецедентна вълна на насилие, която отне живота на много хора, парализира правителствата и създаде атмосфера на терор, която за малко не отне свободата на народите по света и не ги тласна към търсене на решения, каквито в демократичните общества няма, а именно, превръщане в полицейска държава и предаване на властта в ръцете на хора, които щяха да подчинят свободните хора на колективната си милитаристична воля. Това беше организиран заговор, ръководен от психически обременени заблудени лица, които се стремяха към еднолична власт, готови да пожертват съратниците си и да измамят онези, които бяха подведени да им повярват, че това е единственото възможно решение на тежките световни проблеми. Ала то не е и не може да бъде.

Когато минат дни и седмици и този ужас остане зад нас, ще ви запознаем с всички факти. Това е предупреждение и за нас, предупреждение, удавено в кръв и разклатило вярата в нашите институции. Все пак държа да ви напомня, че тези институции надделяха и ще надделяват и в бъдеще.

След един час ще започне поредица от съвещания между Белия дом, Държавния департамент, Департамента по отбраната, ръководителите на парламентарното мнозинство и малцинство в Камарата и Сената и Съвета по национална сигурност. От утре, съгласувано с другите правителства, ежедневно ще подготвяме доклади, докато не съберем и не представим пред вас всички факти.

Кошмарът свърши. Нека светлината на истината ни води и разпръсне мрака.

На следващата сутрин заместник-директорът на ЦРУ Питър Стоун, придружен от капитан Хауард Пакард и лейтенант Уилям Ландис, беше въведен в Овалния кабинет за церемония в тесен кръг. Специалните почести, които им бяха оказани, не станаха публично достояние, тъй като нямаше смисъл. Всеки от тях почтително и с благодарност, но без съжаление ги отклони и заяви, че всички почести се полагат на човек, който в момента е извън Съединените щати.

Една седмица по-късно в Лос Анжелис актьор на име Кейлъб Даулинг смая продуцентите на телевизионния сериал „Санта Фе“, като ги уведоми, че напуска преди началото на новия сезон. Отказа всякакви бъдещи ангажименти с единственото обяснение, че няма достатъчно време за жена си. Смятали да попътуват. Сами. А ако средствата им свършели, какво толкова, тя винаги можела да се заеме с машинопис, а той — с учителска работа. Заедно. Чао, приятели.

Женева. Град на ярки спомени и непостоянство.