Робърт Лъдлъм - Заговорът „Аквитания“

Лицето на Делавейн се озари от бавна усмивка. Посегна рязко към двете дистанционни управления, изключи левия и десния телевизор и се съсредоточи върху централния. Генерал-лейтенант с каска беше уловен от камерата да влиза в пресцентър някъде във Вашингтон. Свали каската, отиде до катедрата и дрезгаво заговори в микрофона:

— Затворихме всички пътища към Вашингтон и думите ми са предупреждение към персонала без съответни пълномощия и гражданските лица в цялата страна! Всеки опит да се мине през преградите ще бъде осуетен от военните. Заповедите ми са кратки и ясни. Ще се стреля на месо. Властта ми произтича от необичайните обстоятелства и току-що получих пълномощията си лично от говорителя на Белия дом, в отсъствието на президента и вицепрезидента, които напуснаха столицата със самолет. Властта е в ръцете на военните, армията е техен говорител и до второ нареждане се въвежда военно положение.

— Успяхме, Пол! — обърна се той към униформения си адютант, който стоеше до картата на стената. — Дори скимтящите пацифисти не се обявяват против военното положение! А ако го направят… — генералът от „Аквитания“ вдигна дясната си ръка с протегнат показалец и направи жест, като че ли стреля неколкократно.

— Да, успяхме — съгласи се адютантът, посегна към писалището на Делавейн и отвори едно чекмедже.

— Какво правиш?

— Съжалявам, генерале. И това е необходимо.

Адютантът извади пистолет „Магнум“, но преди да успее да го вдигне, лявата ръка на Делавейн светкавично измъкна изпод възглавничката на инвалидния стол автоматичен пистолет с късо дуло. Стреля последователно четири пъти, като не спираше да крещи:

— Да не си въобразяваш, че не съм очаквал да постъпиш така? Лайно! Страхливец! Предател! Като че ли вярвам на някой от вас! Как ме гледахте само! Как си шушукахте по коридорите! Никой не може да понесе истината, че без крака аз съм по-добър от всички вас, взети заедно! Но сега го знаеш, лайно такова! А скоро ще го научат и другите, защото ще бъдат разстреляни! Екзекутирани за предателство срещу основателя на „Аквитания“! Смяташ ли, че някой заслужава доверие? Всички сте се опитвали да станете това, което представлявам аз, но не успяхте!

Униформеният адютант залитна назад и се блъсна в картата на стената. От врата му бликаше кръв, бореше се да поеме въздух и втренчено гледаше вбесения генерал. Събра последни сили, вдигна мощния магнум, стреля веднъж и рухна на пода.

Джордж Маркъс Делавейн отхвръкна в другия край на масата, от гърдите му се лееше кръв. Инвалидният стол се обърна и падна настрани заедно с мъртвия си обитател.

Никой не разбра как, но постепенно, като по чудо, стрелбата бавно затихна. Отряди униформени мъже, много от които бяха избягали от командирите си, тичаха из улиците и сградите и пресрещаха другите. Биеха се войник срещу войник, в очите на едните се четеше гняв и погнуса, а на другите — наглост и предизвикателство. Командирите на „Аквитания“ бяха непоколебими. Правото беше на тяхна страна! Не можеха ли по-низшите да го проумеят? Много отказваха да се предадат и предпочитаха да се бият до смърт. Други гълтаха капсулите си с цианид.

В Пало Алто, Калифорния, безкраката легенда на име Джордж Маркъс Делавейн беше открита мъртва, застреляна, но очевидно не преди да се справи с убиеца си, неизвестен полковник от армията. Никой не знаеше какво се е случило. В Южна Франция в една планинска пропаст бяха намерени телата на двама други легендарни герои, всеки от които при напускането на алпийския замък беше получил оръжие. Генералите Бертолдие и Лайфхелм бяха загубили. Генерал Хаим Абрамс беше изчезнал. Във военни база в Близкия изток, из цяла Европа, във Великобритания, Канада и Съединените щати офицери с висок чин бяха предизвикани от подчинените си, насочили оръжие към тях. Членове ли сте на организация, наречена „Аквитания“? Имената ви фигурират в списъка! Отговаряйте! В Норфък, Вирджиния, адмирал на име Сканлън се хвърли от прозореца на шестия етаж, в Сан Диего, Калифорния, друг адмирал на име Хикмън получи заповед да арестува капитан, живеещ в Ла Хола, по обвинение в убийството на офицер юрист високо в хълмовете над елегантното предградие. Полковник Алън Меткаф лично говори с командващия военновъздушната база Нелис и заповедта му беше недвусмислена — да се затвори под най-строга охрана майорът, който отговаряше за поддръжката на самолетите. Във Вашингтон уважаемият сенатор Марио Парели беше извикан в гардеробната от капитан Гуардино и арестуван. В същото време единайсет души от Държавния департамент и Пентагона, отговарящи за контрола на сделките с оръжия, бяха поставени под стража.