Стивън Кинг - Талисманът

„… когато всички бяхме на шест и никой не бе нищо друго, и бяхме в Калифорния…“

— Чие е изпълнението със саксофона?

Полуунесен, Джек чу, че познатият глас на чичо Морган зададе въпроса някак си по нов начин. Ухото на момчето долови нещо тайнствено и скрито в него. То докосна покрива на таксито-играчка и пръстите му изстинаха, сякаш тя беше от лед, а не от английска стомана.

— На Декстър Гордън, разбира се — отвърна баща му. Гласът му бе ленив и приятелски, както винаги, и Джек обви с ръка тежкото такси.

— Хубав запис.

— „Татко надува тръбата.“ Приятна стара плоча, нали?

— Ще трябва да я потърся.

И тогава Джек си помисли, че знае на какво се дължат странните нотки в гласа на чичо Морган — в действителност той изобщо не харесваше джаз, а само се преструваше пред баща му. Джек бе наясно с този факт за Морган Слоут през по-голямата част от детството си и смяташе, че е глупаво баща му също да не може да го разбере. Чичо Морган никога не би тръгнал да търси плоча, наречена „Татко надува тръбата“, той само четкаше Фил Сойер и може би причината баща му да не разбира това беше, че както всички останали той също никога не обръщаше достатъчно внимание на Морган Слоут. Чичо Морган, умен и амбициозен („умен като росомаха, мазен като адвокат“ — казваше Лили), добрият чичо Морган отклоняваше наблюдателността, окото на човека просто някак си естествено се плъзваше покрай него. Джек можеше да се обзаложи, че когато е бил хлапе, учителите сто на сто са имали трудности, докато му запомнят името.

— Представи си само какъв фурор би предизвикал той там отвъд! — възкликна чичо Морган и изведнъж напълно прикова вниманието на Джек. Неискреността все още се долавяше в гласа му, но не лицемерието на Слоут накара Джек да извие глава и до болка да стисне с пръсти тежката играчка. Думите „там отвъд“ бяха попаднали точно в мозъка му и сега звъняха като камбани. Понеже „Там отвъд“ бе страната на неговите сънища наяве. Той незабавно разбра това. Баща му и Морган бяха забравили, че е зад канапето, и възнамеряваха да говорят за нея.

Баща му знаеше за страната на сънищата наяве. Джек никога не бе я споменавал пред него или пред майка си, но баща му знаеше за нея. Знаеше, понеже трябваше, просто затова. И другото, което Джек не можеше да изрази, но долавяше чрез чувствата си, беше, че баща му помагаше за опазването на сънищата наяве.

А поради някаква причина, също толкова трудна за превод от езика на чувствата на езика на думите, връзката на Морган Слоут със сънищата наяве притесняваше момчето.

— Хей! — каза чичо Морган. — Той наистина би ги побъркал, нали? Те като нищо биха го провъзгласили за Херцог на Земите на напористия вятър или нещо такова.

— Едва ли — отвърна Фил Сойер. — Не и ако го харесват колкото нас.

„Но чичо Морган не го харесва, татко — внезапно си помисли Джек с ясното чувство, че това е важно. — Той изобщо не го харесва, никак даже. Той смята, че тази музика е твърде силна, мисли, че тя му взема нещо…“

— Е, ти знаеш много повече за тях, отколкото аз — каза чичо Морган с глас, който звучеше спокойно и отпуснато.

— Просто съм бил там по-често. Но ти не сбърка, че се присъедини.

Джеки долови усмивката в гласа на баща си.

— Наистина научих доста неща, Фил. Но ти знаеш колко съм ти благодарен, че ми показа всичко. — Последните две срички на „благодарен“ бяха пълни с цигарен дим и звук на строшено стъкло.

Но малките, дребни предупреждения не можеха да сторят друго освен да понащърбят екзалтираното, почти блажено задоволство на Джек, че те говорят за сънищата наяве. Беше чудесно, че това е възможно. Той не разбираше смисъла на думите им, те използуваха изразите и речника на възрастните, но шестгодишният Джек отново изпитваше чудото и радостта от сънищата наяве и беше достатъчно голям, за да разбере насоката на разговора им. Сънищата наяве съществуваха и Джек някак си ги съпреживяваше с баща си. Това беше половината от радостта му.

— Сега ме остави само да изложа някои от мислите си направо — каза чичо Морган и Джек си представи думата „направо“ като две линии, увили се една около друга като змии. — Те имат магия, както ние имаме лекарства, нали така? Говорим за една земеделска монархия, която използува Магия вместо наука.

— Да — отвърна Фил Сойер.

— И както може да се предположи, те живеят така векове наред. Животът им никога не се е променял особено.

— Точно така. С изключение на политическите размествания.