Стивън Кинг - Талисманът

„Добре че съществува поне чичо Томи, за да се притече на помощ, ако нещата наистина се объркат“ — бе си помислил Джек тогава.

Но чичо Томи е бил вече мъртъв. Новината просто бе продължавала да чака на другия край на безброй телефонни жици.

Хотел „Алхамбра“ бе надвиснал над водата — огромна викторианска купчина от грамадни гранитни блокове, която почти се сливаше с оскъдната крайбрежна ивица, една стърчаща ключица от гранит — тук, на брега на Атлантическия океан в Ню Хампшир. Симетрично подреденият парк на хотела почти не се виждаше от мястото, където стоеше Джек. Тъмна, зелена линия от жив плет — това беше всичко. Месинговото петле стърчеше към небето и сочеше северозапад. Гравирана табела във фоайето съобщаваше, че тъкмо тук през 1838 година Северната методистка 3 3 Методисти — Членове на най-голямото християнско вероизповедание в САЩ, което набляга на личния и обществен морал и се основава на доктрината на холандския теолог-протестант Якоб Арминиус, че Христос е умрял заради всички хора, а не само заради богоизбраните. църква свикала първия от големите митинги в Нова Англия в защита на идеята за премахване на робството, на който Даниел Уебстър 4 4 Даниел Уебстър (1782–1852) — Американски политически деец и оратор. говорил пламенно и дълго, почти до самозабрава. Табелата припомняше думите му: „От днес нататък знайте, че робството като американска институция залиня и скоро ще трябва да умре във всички наши щати и територии.“

Бяха пристигнали миналата седмица през деня, който сложи край на неспокойните им месеци в Ню Йорк. В Аркадия Бийч нямаше адвокати, наети от Морган Слоут, за да изскачат от коли и да размахват документи, които „трябва да бъдат подписани, трябва да бъдат попълнени, госпожо Сойер“. В Аркадия Бийч телефоните не цепеха въздуха от обяд до три през нощта (чичо Морган сякаш забравяше, че жителите на „Сентръл Парк Уест“ имаха часова разлика с Калифорния). Всъщност телефоните в Аркадия Бийч изобщо не звъняха.

Докато майка му внимателно шофираше с присвити очи по улиците на малкото курортно градче, Джек забеляза един-единствен човек — побъркан старец, който безцелно буташе празна количка от супермаркет по тротоара. Над тях безизразно сивееше това мрачно небе, неуютно небе. В пълен контраст с Ню Йорк тук се чуваше само непрестанният вой на вятъра, който фучеше по безлюдните улици, сторили се на Джек твърде широки без придаващото им живот движение. Магазините също пустееха с окачени по витрините табели с надпис: „Отворено само в почивните дни“ или дори по-безнадеждното: „Очакваме ви през юни!“. На улицата пред „Алхамбра“ имаше стотина празни места за паркиране, масите в съседната сладкарница „Аркадия“ също бяха празни.

И дрипави побъркани старци бутаха колички от супермаркет по безлюдни улици.

„В това закътано градче прекарах трите най-щастливи седмици в живота си“ — сподели Лили, докато задминаваха стареца (Джек го видя как се обърна, огледа ги страхливо и подозрително и промърмори нещо, което той не разбра), а после зави и влязоха в алеята на парка пред хотела.

Значи затова бяха нахвърляли всичко най-необходимо в куфари, чанти и полиетиленови торбички, бяха превъртели ключа на апартамента (напълно пренебрегнаха бясното звънене на телефона, което сякаш се промъкна през ключалката и ги съпроводи по коридора). Затова бяха напълнили багажника и задната седалка на взетата под наем кола с всичките си претъпкани чанти и кутии и часове наред пълзяха на север по Хенри Хъдсън Паркуей, а после прекараха още повече часове в друсане по шосе Е-95 — само защото Лили Кавано Сойер някога е била щастлива тук. През 1968, годината преди да се роди Джек, Лили била посочена като кандидатка за наградата „Оскар“ за ролята си в някакъв филм, наречен „Блясък“. „Блясък“ беше по-добър филм от повечето, в които бе участвувала Лили,тъй като в него тя имаше възможност да демонстрира много по-богат талант, отколкото позволяваха обичайните й роли на пропаднали момичета. Никой не очаквал Лили да спечели, а най-малко самата тя, но Лили продължавала да смята общоприетото клише, че е истинска чест да бъдеш посочен за кандидат, за чиста монета. Тя наистина се чувствувала почетена, дълбоко и искрено, и за да ознаменуват първото й значимо професионално признание, Фил Сойер мъдро я завел за три седмици в хотел „Алхамбра“ на срещуположната страна на континента. Там двамата наблюдавали раздаването на наградите, докато пиели шампанско в леглото. (Ако Джек беше по-зрял и ако му бе хрумнало да се замисли, би могъл да пресметне и да открие, че „Алхамбра“ е мястото, където е бил заченат.)