Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Значи така трите с Рахил и Тео сте пътували от свят на свят без време-дълг.

— Да.

— И си прехвърлила кораба на Консула от Тян Шан до Биосферата без хокингов двигател.

— Да.

Искаше ми се да прибавя: „И си отишла на планетата, на която си срещнала любовника си, оженили сте се и сте имали дете“, но просто не можех да произнеса думите.

— Това е Марс — прекъсна мълчанието тя. — Полковник Касад ще ни напусне тук.

Снажният воин застана до Енея. Рахил се приближи, изправи се на пръсти и го целуна.

— Някой ден ще се наричаш Монита — тихо каза той. — И ще бъдем любовници.

— Да — отвърна Рахил и отстъпи назад.

Енея хвана ръката на високия мъж. Той все още носеше архаичната си бойна униформа, спокойно притиснал автоматичната пушка в извивката на ръката си. С лека усмивка полковникът вдигна поглед към най-високата платформа, на която продължаваше да стои Шрайка. Кървавата светлина на Марс се отразяваше в черупката му.

— Рол — обади се Енея, — ще дойдеш ли с нас? Хванах другата й ръка.

Вятърът навяваше пясък в очите ми и не можех да дишам. Енея ми подаде осмозна маска и двамата скрихме лицата си под прозрачната материя.

Пясъкът беше червен, скалите бяха червени, небето бе буреносно розово. Намирахме се в пресъхнало речно корито, заобиколено от зъбери. Долината беше покрита със скали — някои големи, колкото кораба на Консула. Полковник Касад си сложи шлема на бойната си броня и в комуникационните ни влакна изпращя статично електричество.

— Оттук започнах — каза той. — От бежанските бордеи на Тарсис на неколкостотин клика в онази посока. — Полковникът махна към ниското слънце над скалите. Зловещата с големината си фигура с пушка, която изглеждаше всичко друго, но не и остаряла тук, на Марс, се обърна към Енея. — Какво желаете да направя, жено?

Енея отвърна с енергичен, бърз и уверен глас:

— Мирът временно се е оттеглил от Марс и от системата на Старата Земя заради палестинското въстание на планетата и съживяването на Марсианската бойна машина в космоса. Тук няма нищо от достатъчно стратегическо значение, за да ги задържи, докато имат нужда от ресурсите си другаде.

Касад кимна.

— Но ще се върнат — продължи Енея. — И отново със сила. Не само, за да омиротворят Марс, но и за да окупират цялата система. — Тя замълча, за да се огледа наоколо. Проследих погледа й и видях тъмните човешки фигури, които се движеха из скалистото поле. Носеха оръжия.

— Трябва да ги задържите извън системата, полковник — заяви приятелката ми. — Направете всичко, каквото трябва… жертвайте всички, които трябва… но през следващите пет стандартни години ги задръжте извън системата на Старата Земя.

Никога не бях чувал Енея да говори толкова твърдо и жестоко.

— Пет стандартни години — повтори полковник Касад. Можех да видя усмивката на тънките му устни зад визьора на шлема му. — Няма проблем. Ако ставаше дума за пет марсиански години, може би щеше да ми се наложи да се понапъна.

Енея се усмихна. Фигурите се приближаваха сред навяващия пясък.

— Ще трябва да поемете ръководството на марсианското съпротивително движение — с убийствено сериозен глас каза тя. — По какъвто и да е начин.

— Ще го направя — не по-малко твърдо отвърна Касад.

— Обединете отделните племена и бойни фракции — поръча Енея.

— Ще го направя.

— Сключете по-здрав съюз с воините от Бойната машина.

Касад кимна. Фигурите вече бяха на по-малко от сто метра. Можех да видя насочените им към нас оръжия.

— Защитавайте Старата Земя — каза Енея. — На всяка цена задръжте Мира на разстояние.

Бях шокиран. Полковник Касад също трябва да бе изненадан.

— Искате да кажете системата на Старата Земя — поправи я той.

Енея поклати глава.

— Старата Земя, Федман. Дръжте Мира на разстояние. Разполагате приблизително с една година, за да овладеете цялата система. Успех.

Двамата се ръкуваха.

— Майка ви беше прекрасна, смела жена — каза полковникът. — Ценях дружбата й.

— И тя ценеше вашата.

Тъмните фигури се приближаваха, като продължаваха да се крият зад скали и дюни. Полковник Касад закрачи към тях, високо вдигнал дясната си ръка, все още спокойно отпуснал автоматичното си оръжие.

Енея застана до мен и отново стисна ръката ми.

— Студено е, нали, Рол?

Наистина беше. Последва проблясък като безболезнен удар по тила и ние бяхме на мостика на „Игдразил“. Приятелите ни отстъпиха назад при внезапното ни появяване — страхът на човека от магията трудно умира. Марс се въртеше червен и студен отвъд клоните и сдържащото поле на кораба.