— Какъв е курсът, почитаема Онази, която учи? — попита Хет Мастийн.
— Просто обърнете натам, накъдето можем ясно да виждаме звездите — отвърна Енея.
„Игдразил“ продължаваше напред. „Дървото на болката“, така го наричаше неговият капитан, храмерският Истински глас на Дървото Хет Мастийн. Не можех да споря. Всеки скок изтискваше все повече енергия от Енея, моята любима, моята бедна, уморена Енея, и всяко отдалечаване изпълваше изчерпващия се източник на енергия с все по-дълбока тъга. И през цялото време Шрайка стоеше безполезен и сам на високата си платформа като ужасен бушприт на обречен кораб или като мрачен ангел на смъртта, увенчал върха на тъжна коледна елха.
След като оставихме полковник Касад на Марс, дърволетът се прехвърли в орбита около Мауи-обетована. Светът се бунтуваше, но се намираше дълбоко в космоса на Мира и аз очаквах безброй мирски бойни кораби да се нахвърлят отгоре ни. Но през няколкото часа, докато останахме там, никой не ни нападна.
— Една от ползите от нападението на армадата срещу Биосферното звездно дърво — с тъжна ирония каза Енея. — Вътрешните системи са останали почти без бойни кораби.
Сега беше ред на Тео да бъде изпратена от Енея на Мауи-обетована. Аз отново придружих приятелката си и нейната приятелка.
Премигнах, за да проясня очите си от бялата светлина, и се озовах на подвижен остров. Дървесните му платна се изпълваха с топъл тропичен вятър, небето и морето бяха поразително сини. Наоколо плаваха и други острови и от двете ни страни се виждаше бялата пяна зад опашките на делфините.
На високата платформа имаше хора и макар да бяха озадачени от появяването ни, те не се уплашиха. Тео прегърна високия рус мъж и неговата тъмнокоса съпруга, които дойдоха да ни посрещнат.
— Енея, Рол — каза тя, — приятно ми е да ви запозная с Мерин и Денеб Аспик-Коро.
— Мерин? — повторих аз и усетих силното ръкостискане на мъжа.
— Десет поколения след първия Мерин Аспик — усмихна се той. — Но съм негов пряк потомък. Както Денеб е потомка на нашата известна дама Сайри. — Той прегърна Енея през рамо. — Ти се върна точно, както обеща. И доведе със себе си нашия най-яростен боец.
— Върнах се — кимна Енея. — И трябва да я закриляте. През следващите дни и месеци стойте надалеч от Мира.
Денеб Аспик-Коро се засмя. Без каквато и да е следа от желание отбелязах, че може би е най-здравата, най-красива жена, която съм виждал.
— Всъщност, ние бягаме, за да се спасим, Онази, която учи. На три пъти се опитвахме да унищожим нефтената платформа при Трите течения и на три пъти ни връхлитаха като Томасови ястреби. Сега просто се надяваме да стигнем до Екваториалния архипелаг, да се скрием сред мигриращите острови и накрая да се прегрупираме в подводната база Лат Нула.
— Пазете я на всяка цена — повтори Енея. После се обърна към Тео. — Ще ми липсваш, приятелко.
Тео Бърнард видимо се опитваше да не заплаче, но не успя и яростно прегърна Енея.
— Цялото това време… беше прекрасно — задавено пророни тя и се отдръпна назад. — Моля се да успееш. Моля се и да се провалиш… за твое добро.
Енея поклати глава.
— Моли се всички ние да успеем. — Тя протегна ръка за сбогом и се върна на долната платформа при мен.
Усещах опияняващия морски дъх на сол и риба. Слънцето блестеше толкова силно, че ме караше да присвивам очи но температурата бе съвършена. Водата по кожата на делфините беше толкова чиста, колкото и собствената ми пот. Представих си как завинаги оставам на това място.
— Трябва да вървим — каза Енея и ме хвана за ръка. В мига, в който излизахме от гравитационния кладенец на Мауи-обетована, на радара се появи фотонен кораб, но ние не му обърнахме внимание. Енея стоеше сама на мостика и гледаше към звездите. Приближих се и застанах до нея.
— Можеш ли да ги чуеш? — промълви тя.
— Звездите ли? — попитах.
— Световете — отвърна Енея. — Хората на тях. Техните тайни и мълчания. Толкова много туптящи сърца.
Поклатих глава.
— Когато не съм съсредоточен върху нищо друго, все още ме преследват гласове и образи отвсякъде. Други времена. Баща ми, който ловува из мочурищата с братята си. Отец Главк, когото Радамант Немес убива.
Тя ме погледна.
— Видял си това?
— Да. Беше ужасно. Той не можеше да види кой го е нападнал. Падането… мракът… студът… миговете на болка преди да умре. Беше отказал да приеме кръстоида. Затова Църквата го бе пратила на Сол Дракони Септем… в изгнание сред ледовете.
Читать дальше