Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Боли ме главата, хлапе. Можеш ли да ми помогнеш и ла спреш тези гласове и образи?

— Мога да ти помогна да утихнат, обич моя. Докато сме живи, те никога няма да замълчат. Това е благодатта и бремето на причастието на моята кръв. Но преди да ти покажа как да ги накараш да утихнат, послушай още няколко минути. Вече е почти изгрев слънце.

Казвам се Ленар Хойт, свещеник, но сега съм папа Урбан XVI и отслужвам възкресителната меса за Джон Доменико кардинал Мустафа в базиликата „Св. Петър“ в присъствието на повече от петстотин ватикански величия.

Изправен на олтара с протегнати ръце, аз чета от „Молитвата на вярващия“:

„Нека уверено призовем Господа, всемогъщия наш Отец, Който вдигна Христа, Своя Син от мъртвите, да спаси всички ни.“

Кардинал Лурдъсами, който служи като дякон в тази меса, напевно продължава:

„Да върне във вечната общност на вярващите този покоен кардинал, Джон Доменико Мустафа, които някога получи семето на вечния живот чрез кръщението, ние молим Господа наш.

Той,който изпълняваше епископска служба в Църквата и в Светата служба като жив, отново да може да служи на Бог през възродения си живот, ние молим Господа наш.

Бог дари душите на нашите братя, сестри, роднини

и благодетели

с награда за техния труд, ние молим Господа наш

Да посрещне в светлината на Своя лик

всички, що заспиват с надежда за възкресение,

и да ги дари с това възкресение,

та по-добре да Му служат,

ние молим Господа наш.

Да помага и милостиво да утешава нашите братя и сестри, що страдат от набезите на безбожните и от обидите на пропадналите, ние молим Господа наш.

Някой ден да призове в прекрасното Си царство

всички, що тук са се събрали

и да ни въздаде същата благодат

на временното възкресение в Христовото име,

ние молим Господа наш.“

Сега, когато хорът пее молитвата и множеството коленичи в екотна тишина в очакване на светото причастие, аз се обръщам с гръб към олтара и казвам:

— Приеми, о, Господи, тези дарове, които Ти предлагаме от страна на Твоя раб Джон Доменико Мустафа, кардинала. Ти му въздаде дара на висшия свещенически сан в този свят и нека за кратко иде при Твоите светци в Царството небесно, и се върне при нас чрез Твоето тайнство на възкресението. В името на Христа, нашият Господ.

Множеството отвръща в хор:

— Амин.

Приближавам се до ковчега и възкресителната ясла на кардинал Мустафа до олтара и го поръсвам със светена вода, докато се моля:

„Отче наш, всемогъщи и вечни Господи, ние винаги и навсякъде Ти благодарим чрез Иисуса Христа, нашия Бог.

В Него, който стана от мъртвите, е надеждата ни за възкресение. Скръбта от смъртта отстъпва на светлото обещание за безсмъртие.

Господи, за Твоя набожен народ животът се е подновил, а не е свършил.

Когато тялото на нашето земно съществуване легне в смъртта, ние вярваме в Твоята милост и в Твоето чудо да ни го върнеш.

И затова, заедно с хора на всички райски ангели, ние възнасяме Твоята слава и пеем безкраен химн на възхвала“

Огромният орган в базиликата кънти, докато хорът незабавно започва да пее химна:

„Свети, свети, свети Господи Боже всемогъщи, паят и земята преливат от Твоята слава. Осанна.

Благословен е Той, който идва в името на Господ. Осанна.“

След причастието, след края на месата и разотиването на множеството бавно отивам в ризницата. Тъжен съм и сърцето ме боли — буквално. Сърдечното ми заболяване отново е в напреднал стадий, задръства артериите ми и прави всяка моя стъпка и дума болезнена. Мисля си: „Не трябва да казвам на Лурдъсами“.

Кардиналът се появява, докато дяконите ми помагат да сваля одеждите си.

— Получихме робот-куриер, Ваше светейшество.

— От кой фронт? — питам.

— Не от флота, Свети отче — отвръща кардиналът и се намръщва към лист хартия, който стиска в тлъстите си пръсти.

— Откъде тогава? — Нетърпеливо протягам ръка. Съобщението е написано на дебел пергамент.

„Идвам на Пацем във Ватикана. Енея“

Вдигам поглед към моя външен министър.

— Можете ли да спрете флота, Саймън Аугустино? Челюстта му като че ли потръпва.

— Не, Ваше светейшество. Прехвърлиха се преди повече от двайсет и четири часа. Би трябвало почти да са приклю-чили с ускореното си възкресяване и да пристъпват към осъществяване на атаката. Не можем навреме да пратим робот, за да ги спрем.

Осъзнавам, че ръката ми трепери. Връщам съобщението на кардинал Лурдъсами.

— Повикайте Маръсин и другите командващи флота — казвам аз. — Наредете им да върнат всеки останал боен кораб обратно в системата Пацем. Незабавно.