Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Тук Енея проявяваше сдържаност, разбирах го, но исках да науча какви са тези „дискусионни кръгове“.

— Съвсем обикновени — отвърна тя. — Хората отварят някаква тема, аз им предлагам въпроси, върху които да помислят, и те разговарят.

— Учи ли ги? — попитах аз, като се сетих за предсказанието, че детето на киборга на Джон Кийтс ще е Онази която учи.

— По начина, по който е учил Сократ, струва ми се — каза Енея.

— Кой е… А, да. — Спомних си онзи Платон, към когото хлапето ме бе насочило в талиезинската библиотека. Платоновият учител Сократ беше учил чрез задаване на въпроси и извличане на истини, които хората вече бяха криели в себе си. Бях решил, че този метод в най-добрия случай е изключително съмнителен.

Тя продължи нататък. Някои от членовете на дискусионната й група станали нейни верни слушатели и се връщали всяка вечер, а после я следвали, когато се местела в поредния разрушен град на Иксион.

— Искаш да кажеш, че са ти били ученици — отбелязах аз.

Енея се намръщи.

— Тази дума не ми харесва много, Рол.

Скръстих ръце и погледнах навън към червеното сияние на облаците много километри надолу и ярката вечерна светлина, огряваща северния връх.

— Може и да не ти харесва, но на мен ми се струва, че това е точната дума, хлапе. Учениците следват своя учител, където и да иде, опитвайки се да попият от него всяка частица познание.

— Студентите следват учителя си — възрази Енея.

— Добре — кимнах аз. Не исках да прекъсвам разказа й със спорове. — Продължавай.

Нямало какво толкова да разказва за Иксион, продължи тя. Двамата с андроида останали там около една местна година, пет стандартни месеца. Повечето сгради строяла с каменни блокове и проектите й били класически, почти древногръцки.

— Ами Мирът — попитах аз. — Не дойдоха ли да душат наоколо?

— Някои мисионери участваха в дискусиите — отвърна Енея. — Един от тях… отец Клифърд… се сприятели с А. Бетик.

— Той… те… не те ли предадоха? Трябва все още да са ни преследвали.

— Сигурна съм, че отец Клифърд не ме е предал — каза Енея. — Но накрая мирски войници започнаха да ни търсят в западното полукълбо, където работехме. Племената ни криха около месец. Отец Клифърд идваше на вечерните дискусии, въпреки че плъзгачите летяха напред-назад над джунглата и ни търсеха.

— И какво стана? — Чувствах се като двегодишно дете, което задава въпроси, за да накара другите да продължат да говорят. Раздялата ни беше продължила само няколко месеца — включително изпълнения с кошмари студен сън, — но бях забравил колко много обичам гласа на младата си приятелка.

— Всъщност, нищо — отвърна тя. — Довърших последния си проект — стар амфитеатър за пиеси и срещи на гражданите — и двамата с А. Бетик заминахме. Неколцина от… студентите… също.

Премиганх.

— Заедно с теб ли? — Рахил ми бе казала, че се е запознала с Енея на свят, наречен Амритсар и че е пътувала заедно с нея. Навярно Тео идваше от Иксион.

— Не, никой не е дошъл с мен от Иксион — тихо каза Енея. — Трябваше да идат на други места. За да учат други.

Погледах я за миг.

— Искаш да кажеш, че Лъвовете, Тигрите и Мечките вече позволяват и на други да се телепортират, така ли? Или се отварят всички стари портали?

— Не — отвърна тя, макар че не бях сигурен на кой от въпросите ми. — Не, телепортаторите са също толкова мъртви, колкото и преди. Просто… хм… само в някои особени случаи.

Отново оставих въпроса открит. Енея продължи да разказва.

След Иксион се телепортирала на Мауи-обетована.

— Светът на Сайри! — възкликнах аз и си спомних гласа на Баба, която ме учеше на хиперионските „Песни“. Разказът на един от поклонниците се развиваше на тази планета.

Енея кимна и продължи. Мауи-обетована била поразена от революция и от хегемонийските нападения от епохата на Мрежата, възстановила се по време на междуцарствието след Падането, била повторно колонизирана по време на експанзията на Мира, без помощта на местните, които — следвайки традицията на Сайри — се съпротивлявали от плаващите си острови, заедно със своите делфини, докато мирският флот и швейцарската гвардия здраво стъпили на планетата. Сега Мауи-обетована била подложена на насилствено покръстване и обитателите на единствения голям континент, екваториалния архипелаг, и хилядите мигриращи плаващи острови били пращани на обучение в „християнски духовни академии“.

Но Енея и А. Бетик се телепортирали на плаващ остров, принадлежащ на бунтовниците — групи от неоезичници, наречени „сайристи“, които вдигали платна нощем, а денем се носели сред архипелазите от пустеещи острови и при всяка възможност се сражавали с Мира.