Три години, след като се ожениха, на баща ми и Вив им се роди син, Боби, Ненагледния принц. Кръстен на Боби Муур, героя на Уест Хам. (Уест Хамптьн — английски футболен отбор. — Б. пр.)
Поболях се от ревност: татко нямаше да има никакво време за мен, щом си имаше син.
Бях твърдо решена да не ходя при малкия Боби в продължение на шестнадесет дни. Чак когато мама ме придума, промених решението си.
— Време е да пораснеш, скъпа. Всички те обичаме, но те много ти се сърдят, задето не отиваш да видиш малкото си братче. Щеш не щеш, той е част от семейството и, по дяволите, щом аз мога да отида, и ти можеш.
Нацупена, купих едно плюшено хипопотамче и заедно с Джеси хванахме влака до Дадженхам. Джеси ме развеселяваше с истории за невероятно сладкия Боби, на никоя от които не вярвах. Докато не го видях. Колебливо гушнах малкото му телце в прегръдките си и после той ми се усмихна — може и да е било неволна гримаса, но нямаше значение — и сграбчи косата ми с мъничките си пръстчета. Как може човек да ревнува от такъв малък сладуран?
Скоро след раждането на Ненагледния принц мама срещна Питър и на хоризонта се очертаха нови промени: тя се канеше да живее в Ирландия. Това създаде нов проблем. Семейството ми се разпиляваше по четирите краища на земята, а аз исках да съм с всички.
Нямаше как да живея у баща ми; стаята, в която нощувахме с Джеси, беше превърната в стая на Боби. Умолявах мама да ни разреши с Джеси да дойдем с нея в Ирландия, но въпреки че майка ми беше съгласна, Джеси не беше. Тя харесваше Лондон и искаше да остане там. Когато ми съобщи решението си, реагирах по обичайния начин, повръщайки вечерята си.
Беше абсурдно: Джеси беше на осемнадесет, а аз на двадесет, но имах чувството, че ни изпращат в различни сипиталища. Изплаках море от сълзи в деня, когато заминах за Дъблин.
Не ми стигаше мъката, че се разделям с Джеси, а и Питър имаше дъщеря — Сюзан, с шест месеца по-голяма от мен. Очаквах, че ще бъде против идването ми и ще се държи като истинска кучка — но се оказа обратното. Главно я тревожеше дали сме полусестри, или доведени сестри и се успокои, когато това се изясни, защото веднага щом майка ми и Питър се оженеха, щяхме да станем доведени сестри.
— Зная, че в Лондрн е различно — каза тя. — Но тук да имаш доведена сестра, е чудесно.
Най-добрата приятелка на Сюзан се казваше Джема Хоган и ние се надявахме да се превърнем в сплотена малка групичка. В продължение на няколко години положението в семейството ми беше нормално; по-скоро напомняше на френски филм, в който всеки е преспал с всеки. Обаче всички бяхме доволни.
Но нищо не трае вечно.
Девет години след като се ожени за Вив, баща ми срещна Дебс и по някакви непонятни причини се влюби в нея, изглежда Купидон си направи първоаприлска шега.
Съпругът на Дебс я беше зарязал. Тя имаше две малки деца и татко се втурна да я спасява. Изостави Вив, с нейното голямо сърце, заради омразната Дебс.
Всички очаквахме, че това е временно умопомрачение, но веднага щом разводът му с Вив влезе в сила, той се ожени за Дебс. Сдобих се с още двама доведени брат и сестра, Джошуа и Хети. После Дебс забременя и роди момиченце, Попи. Още една доведена сестра.
Когато се запознах с Антон, наложи се да нарисувам цяла схема, за да му обясня всичко.
Родословно дърво
Татко и мама |
(Лили и Джеси) |
|
III жена на татко |
II жена на татко |
II мъж на мама |
|
Дебс (непоносима) |
Вив (възхитителна) |
Питър (обича да командва, но е мил) |
Собствени деца |
Хети, Джошуа (откачалки) |
Баз, Джез (готини) |
Сюзан (вече не ми говори) |
Природени деца |
Попи (копие на татко) |
Боби (сладур) |
|
Един понеделник сутринта в началото на февруари се обади Отали.
— Има фантастична рецензия за „Церовете на Мими“ в броя на „Флаш“ от тази седмица!
— Какво е „Флаш“? — попита Антон. Още не беше излязъл за работа.
— Нещо като списание за знаменитостите.
— Ще го взема — вече беше наполовина слязъл по стълбите.
ЩЕ ПИЩИТЕ ОТ МИМИ
„Церовете на Мими“ от Лили Райт. „Долкин Емери“, 298 страници, 6,99 лири.
Скучаете ли, или купонът е прекалено шумен? Татуировките вече ви омръзнаха? Тогава доктор Флаш ви препоръчва да се доверите на вашия Джими Чуус, да изтичате до най-близката книжарница и да се излекувате с „Церовете на Мими“. Знам, момичета, че сте твърде заети със светски преживявания, за да имате време да четете книги, но тази си струва, честно ви казвам. Остроумна, весела и сладка като Кайли, ще ви накара да се превивате от смях.
Читать дальше