Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Под метрите плесенясал плат, той затършува да открие процеп, за да се ръкува. Мразеше тая бурка. Идеята беше на отдела за проучване на пазара, естествено. Тогава защо не я беше облякъл някой от тях? Как така се измъкнаха само с чалми на главите?

Не му дадоха и един от играчките-автомати, които Таня Тийл лично беше отишла да купи. Не беше честно.

Търсенето на хубави книги става все по-сложно. Не бива да обръщам внимание на посипания с пясък под и другите афгански джунджурии, помисли си Джоджо: да видим обема на рекламния им бюджет.

Заеха местата си и групата се впусна в действие със смайващи приказки за реклами по телевизията, триседмично промоционално турне, сто хиляди отпечатани листовки и биографични очерци в престижните вестници…

— Ще дам интервю пред „Обзървър“? — запита Нейтън очарован.

— Да — потвърди Джуно, отговаряща за връзките с обществеността, — сигурна съм, че ще го уредим, може и да успеем. Вероятно.

Бяха направили макети за корицата и на рекламните плакати, графики с предвижданите суми от продажбите. Дори Джоджо, свикнала на помпозните приказки на издателите, трябваше да призне, че представлението беше впечатляващо.

Колкото до Нейтън, той беше толкова слисан, че в един момент Джоджо се обезпокои да не припадне.

Когато всичко свърши, служителите на „Долкин Емери“ ги изгледаха, докато си тръгваха.

— Изглежда мина добре — каза тихо Таня Тийл, като разкопча ципа на ботуша си, обърна го и изсипа пирамидка пясък.

— Да — потвърди Фран Смит, помощничката й, оглеждайки с въздишка пода, който й предстоеше да помете.

Джоджо придружи Нейтън до таксито и го заведе в „Садърн Крос“, където Олив и екипът й разиграха коренно различно прадставление. Никакъв пясък, никакви бурки, никакви играчки-автомати. Само разговори за наградата „Букър“.

Въпреки че предлагаха същия аванс като „Долкин Емери“, бяха предвидили много по-малък бюджет за реклама. Накараха факта да прозвучи като нещо хубаво.

— Прекомерната реклама може да опропасти една книга — заяви сериозно Олив. — Хубавите книги нямат нужда да се рекламират по търговски центрове и по спирките на метрото. Те говорят сами за себе си.

После, притиснат от Олив, Нейтън се съгласи, че не иска да го сложат в един кюп с Джон Гришам и Том Кланси по летища, супермаркети и класации за най-продавани книги. Че много повече му подхожда да си изгради репутацията на добър писател въз основа на добрите отзиви и препоръките, предавани от уста на уста.

Когато срещата свърши, Джоджо заведе Нейтън в близката кръчма и се опита да направи равносметка.

— Дори книги, прекрасни като твоята, могат да спечелят от рекламата.

— Книгата си е моя — възрази Нейтън, малко ядосан, беше се главозамаял от идеята да спечели литературна награда. — Искам да ме отпечатат „Садърн Крос“.

Ами хубаво, помисли си Джоджо. Започна се.

Петък сутринта

— Отпечатали са го — оповести Манодж, подхвърляйки броя на „Литературни новини“ на бюрото й — на пета страница.

„Литературни новини“, 2 март

„Любовта и фереджето“, дебютен роман, чието действие се развива в Афганистан, според източниците ни беше продаден на Олив Лиди от „Садърн Крос“ за 1,12 милиона лири — най-високата сума, плащана някога във Великобритания за дебютен роман. Г-жа Лиди го определя като книга на десетилетието. Авторът му Нейтън Фрей е бивш начален учител, който шест месеца е живял, предрешен като жена, в Афганистан, докато правел проучванията си за книгата. Агент по продажбата е Джоджо Харви от „Липмън Хай“, която в последно време жъне успехи. Тя е агент и на Миранда Инглънд, която е на първо място в класацията за тази седмица с четвъртия си роман. Другият редактор, участвал в наддаването, е Таня Тийл от „Долкин Емери“, за която казват, че е „съкрушена“.

Съкрушена, точно както казват, помисли си Джоджо. Таня се разрида, когато Джоджо й се обади, за да съобщи новината. Един от най-трудните елементи на работата й беше да отхвърля хората, но победителят можеше да е само един.

— Манодж, ще отидеш ли да купиш една торта?

— Празнуваме ли?

— Не, Луиза ще ни посети следобед с дъщеричката си Стела.

Манодж се смути.

— Луиза? — но после шеговито продължи. — Тъкмо ще ме отвори къде е забутала договора с Миранда Инглънд. И ти ми казваш, че била подредена.

9:43, петък сутринта

Джослин Форсайт почука на вратата.