Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Как може зъб да падне ей така?

— Не беше точно зъб, беше коронката му, но това може да означава, че съм медиум.

— В последно време коронката клатеше ли ти се?

— Не. Е, съвсем мъничко…

— Беки, извинявай, мила, трябва да затварям.

3:31

— Джоджо, Олив е. Добре — отсреща тежко дишане, — един милион.

3:33

— Таня, те дават милион.

— Милион! Кой може да повери на тая патка толкова пари? Тя е толкова редактор, колкото аз съм трамвай…

— Оставаш ли, или се отказваш?

— Оставшам, но трябва да ги накарам да развържат кесията още малко. Между впрочем, как ти е кракът?

Сега, след като беше получила оферта от един милион, душата на Джоджо се рееше като птичка.

— Какво следва? — попита Манодж.

— За днес — толкова, но утре ще се обадят отново. И двете отчаяно искат книгата, бият се със зъби и нокти, което ни е само от полза.

— Как ще празнуваш довечера? Ще ходиш на йога?

— Йога, ли? Дрън-дрън. Разюздан секс с приятеля ми.

Чукчукчук. Не трябваше да го казва. Приповдигнатото настроение я правеше безразсъдна. Манодж изстена.

— Кой е тоя?

— Няма значение.

— Ричи Гант е, нали?

— Не. Той е твоето гадже.

— Беше първо твое, но те изрита и сега сърцето ти кърви и обикаляш около къщата му да се молиш да те приеме обратно.

Джоджо прекара четката през косата си.

— Как изглеждам?

— Наведи се и си разтръскай косата, обърната на обратно.

Джоджо го изгледа студено.

— Сигурно ме мислиш за пълен идиот.

— Не. Придава повече обем. Не е, защото искам да ти гледам в деколтето. Е, хубаво де. Не само, защото искам да погледна в деколтето ти.

7:15, четвъртък вечерта, пред блока на Джоджо

За Марк й напомни разносвачът на цветя, с когото се сблъска на вратата на блока.

— Къде беше? — попита той. — Мислех вече да си тръгвам. Нали знаеш, че свършвам в седем.

— Това за мен ли е? — тя посочи цветята. — По дяволите.

— Много благодаря!

Пъхайки цветята под мишница заедно с една бутилка шампанско, тя включи мобилния си телефон. Имаше три съобщения от Марк; понито на дъщеричката му Софи я беше настъпило по крака и й счупило два пръста. Невероятно съжаляваше. (Първо съобщение.) Още извинения. (Второ съобщение.) Отбягваше ли го тя? (Трето обаждане.) Джоджо го набра.

— Каси можеше да я вземе — обясни той. — Но беше толкова разстроена, че ме помоли да я придружа.

Долавяше страданието в гласа му: малкото му момиченце страдаше и искаше татко си. Тя въздъхна; как да му се сърди?

— Събота? Какво ще кажеш за събота? — попита Марк.

— Ще се освободиш ли утре вечер? Трябва да ходя на онази хипноза против пушенето и искам да се измъкна.

— Извинявай, Джоджо, трябва да заведа някъде онези италиански издатели. Но ако не искаш да те хипнотизират, не ходи. Не ти трябва оправдание.

— Прав си. За събота ли се разбираме? Кажи на Софи да не се приближава до онзи проклет кон, и ако няма други счупени крайници, ще те чакам.

Позвъни на Беки и на домашния, и на мобилния телефон, но и на двете места се свърза с гласовата поща, така че се обади на Шейна.

— Да излезем — предложи Шейна.

— Как можете да си намирате детегледачка толкова бързо?

— Детегледачка ли? Не ми трябва детегледачка, имам си Брандън. Ей, Брандън! Излизаме с Джоджо да пийнем по нещо.

— Да дойда ли при теб?

— Не! Повярвай ми, няма да ти харесат тукашните кръчми. Освен ако не ти се ще да те застрелят. Да се видим в Айлингтън, в „Кингс Хед“, след един час.

— Добре.

Те поговориха за търга, за това колко много Джоджо мрази Ричи Гант, за импотентността на Брандън, после, след няколко питиета, Джоджо направи грешката да изтърси пред Шейна за провалената среща с Марк.

— Това не е на хубаво, момиче — презрително поклати Шейна глава.

Презрение към нея, установи Джоджо и смеейки се, я бутна.

— Не ме гледай така.

— Казвам ти, каквото виждам. Ако не ти харесва, промени го.

— Знаеш ли какво трябва да направиш? — продължи Шейна, без да даде възможност на Джоджо да отговори: — Трябва да го доведеш да се срещнем с него — аз и Брандън, Беки и Анди. Така постъпват хората, запознават приятелите си.

— Но той е женен.

— Но ако се отнася сериозно към теб, както твърдиш, навярно ще поиска да ни опознае.

— Искаш да кажеш, че ти искаш да го опознаеш. Не, Шейна…

— Отношенията ви трябва да станат нормални. Елате в неделя да хапнем. Ще помоля мама да сготви и очаквайте малки чудеса. Ще ви вземе акъла. Какво ще кажеш за един и тридесет?