Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Олив Лиди е на първа линия.

— Има само една линия.

— И какво? Това не значи, че тя не е на първа линия.

Джоджо въздъхна тежко.

— Свържи ме.

— Олив? С какво мога да ти бъда полезна? Да не искаш да прибавиш още една петачка към офертата си?

— Става дума за „Любовта и фереджето“. Надявам се, че не е прекалено късно. Бих искала да направя предложение.

— Да не си се объркала, Олив? Ти вече направи оферта. Смях се, помниш ли?

— Искам да я увелича.

— С колко?

— На шестстотин хиляди.

— Какво? Какво става, Олив? — Как успя да уредиш да ти одобрят петстотин и петдесет хиляди за три часа?

— Не прецених стойността на книгата. Сгреших.

Тогава Джоджо схвана. Олив се беше надявала, че никой друг няма да прояви интерес и е искала да мине евтино. Малко самообладание! Но какво от това? Всичко започва отново! Слава Богу.

— Пак ще ти се обадя тогава.

Понеделник, 3:07 следобед

— Таня, получих предложения, по-високи от твоето.

— С колко по-високи?

— Знаеш, че нямам право да казвам…

— Джоджо!

— Шест.

— Добре. Седем.

— Благодаря. Пак ще се чуем.

3:09

— Олив? Имам предложение, по-високо от твоето.

— Колко по-високо?

— Знаеш, че не мога да ти кажа…

— Колко?

— Седем.

— Тогава осем.

3:11

— Таня, получихме нова оферта.

— Трябва ми малко време. Нямам право да вдигам повече.

— Кога ще ми се обадиш?

— Скоро.

Вторник, 10:11 сутринта

— Джоджо, Олив е. Книгата моя ли е?

— Очаквам обаждане от друга заинтересована страна.

— Трябва скоро да разбера.

— Разбрах те.

10:15

— Таня, принудена съм да те помоля да побързаш.

— Извинявай, Джоджо, опитваме се да се свържем с издателя. Трябва той да одобри по-голяма сума, но е с яхтата си някъде из Карибите.

— Колко скоро ще ми се обадите?

— Ще опитам до края на работния ден.

4:59 следобед

— Олив, обажда се Джоджо, ще ме изчакаш ли до утре сутринта?

— Ами, не знам…

— Моля те, Олив. Стари приятели сме.

— Добре.

Сряда, 10:14 сутринта

— Таня?

— Джоджо! Виж, извинявай, че не ти се обадих вчера. Все още не мога да се свържа с него.

— Съжалявам, Таня, но другата страна наистина ме притиска.

— Дай ми време поне до следобед. Моля те, Джоджо, отдавна се познаваме.

2:45 следобед

— Джоджо?

— Таня?

— Деветстотин!

2:47

— Олив?

— Джоджо?

— Най-високата сума е деветстотин.

— По дяволите! Мислех, че е моя. За да вдигна още, ще трябва да задвижа машината да одобрят нова сума.

— Кога можеш да ми се обадиш?

— Скоро.

2:55

— Джоджо, Беки се обажда. По обяд заспах и сънувах, че всичките ми зъби са изпопадали. Какво значи това? Страх от нещо? Обвързване? Смърт?

— Страх, че ще ти изпопадат всичките зъби. Трябва да затварям, Бекс.

Четвъртък, 10:08 сутринта

— Джоджо, Таня е.

— Още чакам да се обадят другите.

— Известно ти е, че трябва да знам. Деветстотин е огромна сума и знам, че Олив Лиди е другият редактор…

— Защо мислиш така?

— Носи се слух. Тя няма да предложи нищо повече без разрешение. Там са абсолютни нещастници. (Таня беше съкратена от „Садърн Крос“ след един горчив неуспех. Не им беше простила.)

— Моля те, Таня, ще можеш ли да ме изчакаш до ранния следобед? Два и тридесет и после се оттеглям.

10:10

— Олив, Джоджо е на телефона.

— Виж, извинявай имаме спешна среща този следобед с директора по продажбите и рекламата. Ще ти се обадя, щом свършим.

— Не можете ли да проведете срещата малко по-скоро. Наистина ме натискат…

— Не. На директора по продажбите ще му махат сраснал се нокът на крака тази сутрин, от месеци чака да го приемат, и операцията няма да свърши до дванадесет и тридесет. След което веднага пристига. Моля те, Джоджо, както ти каза вчера, стари приятели сме…

— Да, зная, но трябва да решавате бързо. Иначе ще трябва да я дам на другата страна.

— Това е оная кучка Таня Тийл, нали? Хич не я слушай, тя няма кураж да се откаже.

— Виж сега…

— До три и тридесет. Ще ти се обадя тогава. Повече не мога да направя.

2:29 следобед

— Манодж е. Таня Тийл е на първа линия.

— Още не е два и тридесет!

— Какво да й кажа?

— Каквото и да е. Всичко. Дай ми един час.

— Счупен крак?

— Не чак толкова страшно.

— Съмнение за счупен крак.

— Давай!

3:24

— Джоджо, няма да повярваш.

— Беки, здрасти, аз…

— Бях на една среща тази сутрин и познай какво? Един от зъбите ми падна. Тъкмо се готвех да заговоря, когато един зъб започна да се въргаля из устата ми като бонбон. Точно както в съня ми!