Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Телефонът отново прояви признаци на живот, тя го грабна, провери дисплея и каза с пресилена веселост:

— Господин Иймън Фарел, как по дяволите сте?

Отново в коридора, кръстосваше от ъгъл до ъгъл с все по-голяма скорост. След което се върна:

— Мили Боже! Това е кошмар! Гант предлага такива ниски проценти, че едва ли ще спечели някакви пари. Прави го от чиста злоба.

Телефонът й отново оживя.

— Не му обръщай внимание — настоя Беки.

— Не мога. — Но когато погледна дисплея, захвърли апарата обратно на масата. — Пак е Марк.

Телефонът продължи да звъни, звучейки все по-силно и по-настойчиво с всеки изминал момент. Тримата го загледаха тревожно, после звънът престана и в стаята се възцари милостива тишина.

— Изключи го сега — помоли я Беки.

— Миличка, съжалявам, не мога. Все още чакам да ми се обадят… — тя преброи на пръсти… — осем автори. Оставила съм съобщения на най-важните от тях, за да разбера какво си е наумил Гант. Опитва се да ги плаши колко трудно ще ми е да работя отсега нататък, след като съм сама. Трябва да ги окуража.

Апаратът звънна веднъж, два пъти.

— Съобщение от Марк — установи Джоджо.

— Ще го прослушаш ли?

— Не ми е нужно. Ще каже, че ме обича и трябва да се съберем.

— Защо не искаш? — попита Беки. — Искам да кажа, да се съберете?

Джоджо енергично поклати глава, после отново скокна към телефона, щом го чу да звъни.

Погледна номера и подаде апарата на Анди.

— Ще се обадиш ли ти?

— Марк ли е пак?

— Не е неговият номер, но…

Възбуден, Анди отговори:

— А, Марк.

— Хитрец — каза Джоджо на Беки. — Сигурно е използвал друга симкарта.

Анди говори около минута и после затвори.

— Марк — започна той — стои пред твоя апартамент. Звънял е през последния половин час. Казва, че ще стои там, докато не го пуснеш вътре. Цяла нощ, ако се наложи.

— Ще има да чака — тя звучеше уверено, но се чувстваше ужасно. Не искаше да го кара да се чувства така.

През целия уикенд и през следващата седмица телефонът й беше под пара, но не с разговорите, които тя очакваше. Напускането й предизвика — съвсем разбираемо — голям смут в издателските кръгове. Беше си тръгнала точно когато обявиха новия съдружник — ЗАЩО? Развиваха се най-различни теории. Говореше се, че Ричи Гант й е незаконен син, когото родила дванадесетгодишна и дала за осиновяване (слухът беше пуснат от редактор, специализирал се в сагите). Имала лесбийски отношения с Олга, която я изоставила заради Ричи Гант (от един, който редактираше джендър автори). Имала любовна връзка с Марк Ейвъри, който не гласувал за нея, а после я зарязал (от по-голямата част лондонски литератори).

Но много по-лоши от естественото любопитство на хората бяха обажданията от нейните автори. Във вторник следобед позвъни Миранда Инглънд. Съобщи официално, че се прехвърля при Ричи Гант. За Джоджо беше като удар с бейзболна бухалка.

В сряда Марджъри Франкс също отиде при Ричи. В четвъртък я оставиха Катлийн Пери, Иги Гибсън, Нора Росети и Пола Уилър, в петък си отидоха трима писатели на трилъри.

Всеки път, когато някой автор я изоставяше, възможностите й да започне работа като самостоятелен литературен агент намаляваха.

Беки постоянно й повтаряше:

— Защо не се върнеш? Можеш да се върнеш, и то като съдружник. Съдружник, Джоджо.

— Няма повече да участвам в тази патриархална система. — Джоджо беше научила думата „патриархален“ от Шейна. Хареса й. Използваше я, когато някой се опитваше да я убеди да се върне на работа. — След като знам всичко, което знам, ще бъде опустошително.

Но беше много, много примамливо.

През цялото време я бомбардираха съобщения от Марк. Ден и нощ й пускаше имейли, текстове по мобилния телефон, пишеше й писма, изпращаше й цветя и бонбони, звънеше на домашния и мобилния телефон и стоеше на пост пред апартамента й. Две нощи, пиян, се облегна на звънеца й, всеки път за повече от три часа. Стоеше на улицата и крещеше под прозореца й. Съседите се оплакаха и заплашиха да извикат полиция, ако не престане. Тя самата можеше да извика ченгетата, но идеята й подейства като лимонов сок върху стрида. Не можеше да му го причини, виждаше колко е нещастен.

Но много по-лоши от безумните изстъпления на Марк бяха постъпките му, когато беше с всичкия си — когато й оставяше съобщения, че мястото й на съдружник в „Липмън Хай“ я чака и че ще се пренесе да живее при нея в момента, когато тя поиска. Боже, колко съблазнително беше.

Редовната му фраза гласеше: