Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Трябва да намеря къде да живеем с Ема.

— Има две свободни спални. Можеш да останеш при мен. Василий в Лондон не много често. Слава Богу. И все иска прави секс.

Тя се сепна и побърза да се поправи:

— Но когато срещнеш него, ще харесаш.

Апартаментът беше чудесен и аз се изкушавах. Но си представих как Ема и аз ще се озовем в ничията земя на войната между две руски банди, завързани на кухненски столове с лепенки на устата, заобиколени с облечени в избелели джинси мустакати мъже с имена като Леонид или Борис, които ни заплашват с ножове, за да им разкрием къде са парите.

Тя ми прочете мислите.

— Василий спазва закони.

— Така, ли? — Бях сигурна, че Ирина знае що е закон.

— Той преступник — гласът й прозвуча уморено. — То се знае, че преступник. Но не от мафия.

Ами тогава добре.

Какви бяха другите ми възможности? Замъкът на ужасите? Той щеше да се отрази на Ема по-зле от едно връзване за кухненския стол. Дори главната квартира на КГБ беше да предпочитане пред него.

Така че, щом Ирина ми направи това предложение, зарът беше хвърлен.

В петък вечерта Манодж помогна на Джоджо да отнесе кашоните си в таксито.

— Не мога да повярвам, че напускаш — запелтечи той.

— Не бъди като момиче — утеши го тя. — Веднага ще ти се обадя, щом се установя и работата потръгне.

Върховата точка на оттеглянето й беше отминала. Всичко стана прекалено бързо — във вторник започна да се обажда на авторите си, за да провери дали си струва да започва самостоятелна кариера. А днес бе едва петък.

През цялата седмица я терзаеше идеята да се изправи сама против системата. Щеше да превъзмогне сексизма, който я заобикаляше. Инцидентът я беше възпламенил, накара я да вярва, че правото е на нейна страна. Но като погледна разтрепераната брадичка на Манодж, изплува от света на мечтите, в който се носеше през цялата седмица, и се запита: Какво направих?

Беше напуснала „Липмън Хай“ и не възнамеряваше да се връща. Като осъзна това, сякаш петкилограмова торба с пясък падна отгоре й.

Никакво връщане. Към добре платеното й място на съдружник. Или в обятията на Марк.

Именно тя беше причината това да се случи.

Пътуването с таксито към къщи беше като лош сън. Какво вършеше — какво си беше причинила сама?

Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея — беше Марк — и го остави да напише съобщение. Пристигна в апартамента си, стовари кашоните и забеляза, че на телефонния й секретар има съобщения. Вече?

Първото беше от Джим Суийтмън.

— Джоджо, поласкан съм от предложението ти, но оставам в „Липмън Хай“.

По дяволите, помисли си тя. Какво пък. Щеше да намери друт медиен специалист — Олга все още бе под въпрос. Тя всъщност не беше потвърдила, когато Джоджо повдигна въпроса. Седеше с изражение на крайно изумление. Но не беше казала „не“ и засега Джоджо прецени, че е по-добре, отколкото окончателен отказ.

Второто съобщение беше от Марк.

— Добра си, наистина ме убеди. Но повече няма нужда да продължаваш, Джоджо. Скъсах заявлението ти за напускане, ела на работа в понеделник, все едно нищо не се е случило. Сега си съдружник, Джоджо. А колкото до теб и мен, ти си най-важният човек в живота ми, най-нужният, когото познавам, трябва да се съберем, Джоджо, защото алтернативата е немислима…

В този момент времето за съобщението беше свършило, но следващото съобщение отново беше от Марк и той продължаваше, все едно, че не са го прекъснали:

— Ти и аз, Джоджо можем да се сдобрим. Можеш да си получиш обратно старата работа, да бъдеш съдружник, всичко. Само кажи какво искаш и ще го получиш.

От шестте съобщения три бяха от него.

Отиде на гости на Беки и Анди за уикенда.

— Защото искаш да си сред онези, които те обичат — каза Анди топло, когато отвори вратата.

— Не, защото се обзалагам, че Марк ще довтаса в апартамента ми посред нощ и ще натиска звънеца, докато не го пусна да влезе.

— Пийни чаша вино, вдигни си краката на канапето и забрави за всичко поне за малко.

— Не мога. — В същия момент мобилният й телефон иззвъня. Тя провери дисплея. Този път не беше Марк. Тя натисна бутона за разговор.

— Здравей, Нейтън Фрей. Да, обаждах ти се. Ами виж, питах си дали ти се е обаждал Ричи Гант, който, как да го кажа, ти предлага целия свят.

Джоджо проведе разговора в коридора, разхождайки се напред-назад като буреносен облак. После се върна и се отпусна на канапето.

— Беше Нейтън Фрей. Изглежда Гант се е свързал с всичките ми автори. Поне с по-значимите. Ще трябва да прекарам уикенда, като ограничавам поразиите му и се опитвам да задържа писателите на своя страна.