Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Брандън я посрещна във фоайето и я заведе при Айлийн, която беше висока, красива и приличаше на Лив Тайлър.

Представи ги една на друга и излезе, след което Джоджо седна и се впусна да разказва за Ричи Гант.

— Печеля повече от него. Но те го избраха, защото знае да играе голф, другарува си с разни корпоративни типове и се опитва да ги изръси за спонсорство. Като жена не мога да правя същото.

Айлийн я слушаше, водеше си бележки в тефтерче, прекъсвайки я от време на време, за да задава въпроси.

— Имало ли е случай да те пренебрегнат заради него или заради друг мъж?

Джоджо поклати глава.

— Значи случаят е единствен, трудно ще докажем дискриминация.

— Нямам намерение да стоя със скръстени ръце и да чакам да се случи отново!

Айлийн се усмихна.

— Права си. Ето какво трябва да знаеш: дори да знаеш: дори да спечелиш, трибуналът не може да предизвика ново гласуване. С други думи, без значение дали ще спечелиш, или ще загубиш, няма да те направят съдружник.

— Тогава какъв е смисълът?

— Ако спечелиш, ще получиш компенсация, която да те възмезди за накърнената ти репутация.

Джоджо направи физиономия.

— По-добре, отколкото да ме изритат, предполагам.

— Има и нещо друго. Това е трибунал, а не съд. Достъпен е за всеки, с други думи, няма нужда от юридически представители, но повечето ги използват. И това струва пари. Така че, Джоджо, дори и да спечелиш, ще трябва да платиш сметка от десет хиляди, двадесет хиляди, дори повече. Всички компенсации, които получиш, ще отидат за адвокат. И то при положение, че спечелиш.

— Какви шансове имам?

Айлийн обмисли въпроса.

— Петдесет на петдесет. Дори да спечелиш, ще бъде трудно да продължиш да работиш на същото място. Ако загубиш, направо ще бъде невъзможно. Както няма да можеш да намериш работа в друга агенция — ще ти излезе име на труден човек.

— Защо? Защото постъпвам правилно ли?

— Знам, но много жени използват тези процеси по доста неприятен начин. Например, ако са имали връзка с някой колега и тя свърши зле, понякога пледират, че са сексуално дискриминирани, за да причинят проблеми… какво? Така ли е?

— Ами виж — Джоджо си пое дъх. — Имах, имам, както ти се изрази, връзка с един от колегите си. Съдружникът, отговарящ за организационните въпроси. Но не сме скъсали. Все още сме заедно. Това проблем ли е?

Айлийн се замисли.

— Искаш да кажеш, че връзката ви продължава? Не те е зарязал и ти не постъпваш така за отмъщение?

— Уверявам те.

— Готова ли си това да стане достояние на всички?

— Моля?

— Подобни изслушвания са публични и пресата само дебне за някоя сочна история. Имам чувството, че твоята ще се окаже точно такава.

— За хората от вестниците ли?

— Да.

— Но ще бъде ли необходимо да казвам на този трибунал за Марк?

— Няма да можеш да го запазиш в тайна. — Айлийн беше непреклонна. — Всички свързани със случая подробности трябва да се оповестят. И ако не го направиш доброволно, могат да ги използват срещу теб.

Джоджо се замисли. Беше гадно, но така и така всичко скоро щеше да излезе наяве.

— Добре. Може ли да обобщя? Имам шанс петдесет на петдесет да спечеля. Юридическият ми представител, ти — ще ми струва хиляди, и да получа компенсация, тя ще покрие хонорара ти. Ако загубя, става лошо, но няма да загубя, защото правдата е на моя страна!

Айлийн не можа да сдържи усмивката си и добави:

— Трибуналът може да не е на твоето мнение. Възможно е да решат, че Ричи е бил по-добрият агент и е заслужавал да го изберат…

— Няма. Избраха го, защото мазникът умее да играе голф. Само затова. Нека да действаме. Какво следва да направим?

— Преди всичко трябва да уведомим работодателите ти. Да им кажем, че ще ги съдим.

— Кога можем да го направим?

— Веднага.

— Чудесно.

В таксито, обратно към работата оптимизмът на Джоджо започна да се изпарява. Беше се впуснала в дълго, тежко изпитание. Айлийн бе казала, че шансът й да спечели е петдесет на петдесет. Джоджо смяташе, че трудностите ще бъдат повече, но Айлийн беше експерт…

Ами ако загуби? При мисълта я побиха тръпки. Тя знаеше, че Ричи не заслужава повишението, но това не означаваше, че и трибуналът ще стигне до същото заключение. Справедливостта не винаги тържествува; никой не знаеше тази тъжна истина по-добре от нея — беше работила в полицията.

Изведнъж я обзе силно желание да прекрати всичко. Щеше да е лесно да спре сега, преди да изпратят съобщението на „Липмън Хай“. Какъв смисъл имаше да ги съди? Дори и да спечелеше, нямаше да отстранят Ричи Гант и нямаше да поставят нея на негово място. Най-лошото вече се беше случило; не можеше да промени решението на съдружниците. Нищо не можеше да се поправи. Струваше ли си да рискува отново да я унизят, този път пред хората?