Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Именно тогава открих, че нямам доверие в себе си и в Антон. Някога си мислех, че като сме заедно, можем да издържим на всичко. Сега изглеждахме малки, уязвими и на ръба на катастрофата. Не знаех каква точно ще бъде, нито как ще ни връхлети, но с ужасяваща увереност дълбоко в себе си достигнах до неизбежния извод, видях бъдещето си като изваяно от камък: Антон и аз щяхме да се разделим.

9:30, понеделник сутринта

Дойде най-важната сутрин в кариерата на Джоджо. На път към кабинета си, тя мина покрай заседателната зала — зад затворените врати се бяха събрали всички, дори Никлъс и Кам. Гласувайте за мен, опита се да им внуши тя. После се засмя на себе си: нямаше нужда от телепатични способности, беше прекалено добър агент.

Въпреки това беше невероятно нервна. Скара се на Манодж, че прекалено шумно тръснал чашата й с кафе на бюрото и когато телефонът иззвъня, сърцето й почти щеше да изскочи.

— Ще разберем по обяд — успокои я Манодж.

— Добре.

Малко след десет една сянка застана на прага й. Марк! Беше прекалено рано. Да не би да имаха почивка…

— Здравей…

Без да каже дума, Марк затвори вратата, облегна гръб на нея и я погледна в очите. Тя веднага разбра. Но не можеше да повярва. Едва чуто каза:

— Ричи Гант ли избраха?

Марк кимна.

Все още не можеше да повярва. За миг й се стори, че цялата ще експлодира. Не беше истина. Беше лош сън. Но Марк продължаваше да стои, гледайки я загрижено. Колкото и да искаше да е сън, разбра, че е истина.

Марк прекоси стаята и понечи да я прегърне, но тя се отдръпна:

— Не ме докосвай.

Застана до прозореца и се взря с невиждащи очи. Край. Гласуването беше приключило и тя не бе избрана. Стана твърде бързо. Прекараха в залата само един час. Толкова дълго беше чакала, че не можеше да повярва, че вече е свършило. В нея се надигна паника. Това не беше истина.

Опита се да мисли логично, но й беше изключително трудно.

— Смяташ ли, че е заради отношенията ни?

— Не зная.

Марк изглеждаше съкрушен и сломен. Джоджо проумя, че и той се чувства ужасно.

— Кой гласува за мен освен теб?

— Джослин и Дан.

— Загубих три четвърти от гласовете. — Опита се немощно да се усмихне. — Не мога да повярвам, че Никлъс и Кам не са ме подкрепили. Почти бях сигурна в тях.

Марк отново безсилно сви рамене.

— Не разбирам. Имам прекрасни автори, на които предстои дълга кариера. Както и да погледнеш, аз имам по-добра перспектива. Защо според теб стана така? Ясно е, че печеля повече от Гант.

— Колкото него.

— Моля?

— Разглеждаха приходите само от тази година и в това отношение с Ричи сте наравно.

— Не, не сме. Напред съм, и то с много.

Марк беше полужив и тя съжали, че си го изкарва на него. Той не можеше да влияе.на другите съдружници, те сами взимаха решения. Но трябваше да разбере.

— Кажи ми.

— Чувствам се ужасно заради теб. — Очите му заблестяха от неприкрити сълзи. — Ти заслужаваше. Означаваше толкова много за теб. Но решиха, че Ричи е сключил поне една корпоративна сделка, което го поставя далеч преди теб.

— Но всъщност нямаше сделка. Само говореше, а те му повярваха. Това е тъпа, порочна идея и се надявам никой да не го послуша. Писателите все пак имат известно самоуважение.

Марк сви рамене и те застанаха смълчани, отчуждени.

Тогава Джоджо се изправи и изненадващо изрече:

— Защото съм жена! — Постоянно го чуваше от други, но не допускаше, че ще се случи на нея. — Това е дискриминация на сексуална основа.

До тази минута не вярваше в сексуалната дискриминация. Беше смятала, че жените използват това понятие, за да спасят гордостта си, когато по-способните им колеги мъже се издигнат над тях. Никога не се беше чувствала като част от дискриминирано малцинство: от всяка жена зависи как ще напредне. Винаги беше смятала, че я бива колкото мъжете и че те не я чувстват различна от тях. Явно грешеше.

— Няма нищо общо с това, че си жена.

— Всъщност го повишават, защото може да изкопчи договор от своя партньор по голф.

— Не, направиха го съдружник, защото смятат, че дълго време ще печели повече.

— И как мисли да го направи? Като играе голф с други мъже ли? Престани да ме убеждаваш в несъществуващи неща. Става дума точно за дискриминация.

— Не е така.

— Така е.

— Не е.

— Както и да е.

— Не е.

— Чух те. Ще поговорим за това по-късно. — Искаше й се той да излезе от кабинета й. Трябваше й време да помисли.

— Какво възнамеряваш да правиш?