Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Ти как мислиш? Да фрасна един на Гант? — Посочи към бюрото си — Имам си работа.

Изглеждаше облекчен.

— Ще се видим по-късно. — Отново се опита да я прегърне и тя пак му се изплъзна. — Джоджо, не ме наказвай.

— Не те наказвам. — Не искаше никой да я докосва. Нищо не искаше. Щеше да кара на автопилот, докато реши какво да прави.

Десет минути по-късно

Ричи Гант застана на прага й, изчака, докато привлече вниманието й, след което се изкикоти:

— Писна им от секс, получиха повече пари, отколкото очакваха, и взеха решението си.

Тръгна си, оставяйки Джоджо с разтуптяно от ярост сърце.

Влезе Манодж.

— Какво става?

— Ричи Гант е новият съдружник, а не аз.

— Но…

— Точно така.

— Не е честно! Много по-добра си от него.

— Именно. Но, я чакай, никой не е умрял, нали?

— Джоджо — гласът му звучеше изненадано, разочаровано. — Нима ще приемеш това просто така?

— Манодж, ще ти кажа нещо. Казвала съм го на съвсем малко хора.

— Защото ме харесваш?

— Защото си единственият човек в кабинета ми. Да ти кажа ли защо напуснах полицията и дойдох в Лондон?

Манодж окуражително кимна.

— Защото брат ми уби човек. Той беше полицай и все още е. Трябваха му пари, затова работеше извънредно. Случи се през октомври, когато мнозина работят повече, за да припечелят за коледните празници. Както и да е, спипал един дилър, който по време на ареста насочил пистолет срещу него. Брат ми измъкнал собственото си оръжие и го убил. Казват, че трябва ти да ги спипаш преди да спипат теб, но знаеш ли какво? На мен ми се отщя работа, където може да убия някого. На следващия ден подадох заявление и три седмици по-късно пристигнах в Англия. Работих в бар, работих като лектор и когато станах агент, бях толкова щастлива, защото каквото и да се случеше, нямаше да се наложи да убивам никого. Нищо — нито преговорите, нито каквото и да е, няма значение. Не става дума за живот и смърт.

Манодж кимна.

— Това, че направиха Ричи Гант съдружник, а трябваше да съм аз, не е правилно, но никой не е пострадал, никой не е умрял, нали?

— Вярно е.

В тишината тя премисли още веднъж.

— Въобще не ми пука!

— Правилно.

— Трябваше да ме повишат. По-добър агент съм и го заслужавам.

— Така е. Имаш право.

Джоджо се замисли.

— Отивам да се срещна с Марк.

В главата на Манодж изплува образа на Джоджо, застанала на колене, да прави обредна свирка на Марк. Джоджо приближи лицето си до това на Манодж и просъска:

— Не правя такива неща.

Манодж преглътна и се загледа след нея, докато се отдалечаваше. Как бе разбрала?

Кабинетът на Марк

Нямаше намерение да тряска врати. Не искаше да изглежда драматична, но нямаше как. Той стреснат я погледна.

— Марк, ще се обърна към съда.

Погледна я още по-стъписан.

— Кого ще съдиш?

— „Липмън Хай“.

— За какво?

— За какво ли? За счупен глезен или за ударена броня? — тя отвори широко очи. — За сексуална дискриминация, за какво друго?

Лицето на Марк посивя. Изведнъж се състари с десет години.

— Недей, Джоджо. Ричи го заслужаваше. Ще изглежда, сякаш гроздето е кисело.

Леко объркана, тя се вгледа в него.

— Това е моята кариера. Въобще не ме е грижа как изглежда.

— Джоджо…

Тя си тръгна.

Обратно в кабинета си, се хвана за телефона. Позвъни на Беки, но единственият адвокат, когото познаваха, беше някакъв непочтен негодник, който обработвал покупката на апартамента.

— Обади се на Шейна. Брандън сигурно познава някого. Или пък потърси Магда, тя познава целия свят.

Не се наложи да се обажда на Магда, защото Брандън познаваше точния човек.

— А, Айлийн Прендъргаст, тя е най-добрата. Като теб е: мила, но опасно компетентна. Кога искаш да се видите?

— Сега — Джоджо беше изненадана. — Кога друг път?

— Така не става. За среща с Айлийн се чака със седмици, но ще видя какво мога да направя.

Той се обади след три минути.

— Ще черпиш. Свободна е по обяд. Ела веднага.

— До двадесет минути съм при теб. — Грабна чантата си и инструктира Манодж: — Ако ме потърси Марк, му кажи, че отивам на среща с адвокат по трудовоправни въпроси, но не съобщавай на никого другиго.

Понеделник по обед

Докато се движеше сред остъклените небостъргачи в центъра, Джоджо възвърна усещанията си. Изминалите събития добиха осезаем вид и главата й се замая. Как изобщо можа да се стигне дотам? И толкова бързо? По това време вчера с нетърпение и с непоклатима самоувереност очакваше да отпразнува избирането си за съдружник. Сега положението се беше обърнало на сто и осемдесет градуса и тя се канеше да съди агенцията.