Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Не, в полза и на двамата.

— Как така? Мислех, че може да има само седем съдружници.

— Ако всеки е съгласен, условията може да се променят — очевидно са склонни да ги променят, защото искат да те включат! Това е сериозна работа, Джоджо, те искат да делят с теб печалбите, не само защото е по устав, а защото те обичат.

И не искат да им излиза лошо име в съда, но защо да му го напомня?

— Можеш ли да дойдеш?

— Разбира се. Тичам.

На следващата сутрин

Дълъг имейл с новината бе разпратен на всеки от „Липмън Хай“. Петъчният брой на „Литературни новини“ официално щеше да помести съобщението.

— Хубави новини? — попита Марк.

— Да.

— Довечера ще кажа на Каси.

— Да почакаме до петък — възрази Джоджо. — Нека сме сигурни, че всичко е официално потвърдено.

Той я изгледа.

— Не е шега работа.

— Добре.

В кабинета работеха нещо с Манодж, когато една сянка падна върху тях. Подушиха помадата за коса: Ричи Гант. Изхили се неприятно.

— Я виж как гаджето ти те направи съдружник.

— Излез от кабинета ми — кротко му отвърна Джоджо.

— Тогава защо първоначално не гласува за теб?

— Излез.

— Не гласува за теб, гласува за мен.

Тя усети че пребледнява, но запази спокойствие. Загледа кльощавата му фигура и отговори:

— Поне с десет килограма съм по-тежка от теб. Ще ти прекърша врата като на врабче. Не ме карай да те удрям. А сега се махай.

Той отстъпи, като не спираше да се хили, и когато изчезна от погледа й, тя се разтрепери. Едно беше научила: Смрадльото не лъжеше. Щом казва, че Марк не е гласувал за нея, значи е вярно. Но как да разбере? Кого би могла да попита? В момента не можеше да се довери на никого.

— Наистина ли можеш да му прекършиш врата като на врабче? — поинтересува се Манодж.

— Не знам. — Устните й се нацупиха. — Но нямам против да опитам.

— Зарежи го. Яд го е, защото не е единствен. Иска да ви скара с Марк.

Възможно. Не беше немислимо. Но оставаше едно нещо.

— Отивам да поговоря с Марк. — И за първи път Манодж не си представи Джоджо на колене да духа на Марк. Не му беше времето. Не и днес.

Кабинетът на Марк

Когато тя влезе, той вдигна поглед.

— Марк, кажи ми истината, защото все някак ще разбера. За мен ли гласува?

Прекалено продължителна тишина. След това отговорът:

— Не.

За първи път остана като парализирана. Отново й се стори, че сънува. Подобни преживявания бяха започнали да й омръзват.

Тя издърпа един стол пред бюрото му.

— Защо не? Дано си имал основателна причина.

— Всъщност имам — звучеше толкова уверен в себе си, че Джоджо се изненада. Изпита огромно облекчение. Всичко щеше да се оправи, всичко щеше да бъде наред. Това беше Марк.

— Да съберем две и две, Джоджо — започна Марк. — След като аз се разделя с Каси и с теб си устроим собствен дом, ще имаме нужда от много пари. Ричи каза, че ако не го изберат за партньор, ще напусне, отнасяйки доходната идея със себе си. Освен това, ако те изберат за партньор, приходът ни значително ще спадне през следващите три години. След като се опасяваше да не си бременна, си помислих, че все някога ще напуснеш работа. Звучи малко като в сапунен сериал, но го направих за нас. Има и още. Всички знаят за връзката ни и чакат знак, че те протежирам. Не можех да гласувам за теб — вън от чисто финансовите причини да гласувам за Ричи.

Загледа го, онемяла от гняв. Всичко, което каза, имаше смисъл, поне наглед. Успя да каже само:

— Защо не поговори с мен за това?

— Защото те познавам, Джоджо. Знаех, че ще избереш работата пред мен.

Повече не можеше да сдържа яростта си.

— Провалил си възможността ми да стана съдружник, с цел да съберем пари, за да живеем заедно.

Марк й хвърли пронизващ поглед.

— Да го кажем по друг начин. Ти постави на карта общото ни бъдеще, само и само да станеш съдружник.

Дълго време мина, преди тя да отговори.

— Не го възприемах като избор.

Тръгна си в дълбока душевна депресия. Прав ли беше Марк? Прекалено амбициозна ли беше? Но за мъжете това не беше лошо качество — както една жена не можеше да бъде прекалено слаба, така за един мъж бе невъзможно да бъде прекалено амбициозен. Никога не се налагаше мъжът да избира между амбицията си и емоционалния си живот.

Хрумна й още нещо, което не й хареса: Марк нямаше право да решава вместо нея.

Но тя го обичаше. Да, обичаше Марк. Спомни си нещо, което баща й я беше попитал: „Каква предпочиташ да бъдеш — права или щастлива?“ А както бе казал Марк, сега беше съдружник. Беше получила каквото желаеше. Всичко беше наред и само трябваше да изчака да осъзнае и почувства фактите.