Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Джоджо не знаеше дали да се засмее. По-добре не, реши накрая тя.

След като се върнаха в кабинета на Никлъс, той каза:

— Но ти не си изминала целия този път само да се възхитиш на сградата ни. С какво можем да ти помогнем, Джоджо?

Да се преструва, че това е посещение на любезност, щеше да е непочтено. Радваше я идеята, че са така прями.

— Приятели, вие имате нещо, което аз искам.

— Ох, аз съм мъж с щастлив брак — отвърна Никлъс.

— А на мен ми е минало времето — добави Кам.

— Дявол да го вземе — Джоджо щракна с пръсти. — Ударих на камък!

— Както и да е — провлечено заговори Никлъс. — Едно птиченце ни каза, че се задяваш с нашия управляващ мениджър.

Джоджо почервеня. Не го беше очаквала. Нима всички съдружници знаеха?

— Кое птиченце? Я да позная.

— Онзи пъпчив младок, Ричи Гант.

Тя вдигна рамене в опит да прикрие гнева си.

— Какво мога да кажа?

— И същият този Марк Ейвъри ще ни навести днес. — Никлъс се обърна към Кам с престорена изненада. — Не е ли истинско съвпадение, Камърън? И двамата да дойдат в Единбург в един и същи ден?

— Вярно, Никлъс, какво съвпадение.

— Но са дошли с различни полети, разбира се.

— Естествено — съгласи се Кам и се обърна към Джоджо. — Нали?

Тя се насили да се засмее.

— Е, хванахте ме.

Боже, тия двамата бяха корави като кремък.

— Спокойно, кукло — измърка Никлъс. — Изкарай си мръсния уикенд. Къде сте отседнали? На някое луксозно местенце? В Балморал?

Джоджо поклати глава. Искаше й се да бяха отишли в някой второразреден хотел с единични легла и обща баня в дьното на коридора. Сега излизаше, че е организирала срещата си с тях покрай малката си любовна ваканция, а тия двамата бяха твърде докачливи.

— Не харесваме Ричи Гант — продължи апатично Никлъс. — Нали, Кам?

— Да — съгласи се Кам, — прилича на хиена.

— Бих казал, че е противен.

— Отвратителен.

— Чудовищен.

— Идвал е да ви посети, така ли?

— О, да. Преди месеци, веднага щом старият Джок обяви, че ще се оттегли.

Трябва да му се признае на малкия мизерник, че не пропуска възможност.

Продължавай да се усмихваш, каза си тя. Нямаше какво друго да направи. И се постарай да не се държиш покровителствено. Покажи У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е.

— Знаете ли защо съм тук? — тя посочи презентацията си със списъка на авторите, диаграмите, графиките и заключенията, които показваха отличните й дългосрочни перспективи.

— Не сега — махна с ръка Никлъс, — остави я при нас. Ще я прочетем, когато няма нищо интересно по телевизията.

— Щом си дошла на крака, искаме да научим нещо за теб.

Джоджо театрално въздъхна.

— Искате да докажа, че наистина съм червенокоса. Толкова пъти…

Това ги разсмя. За щастие.

— Разкажи ни за времето, когато си била полицайка. Правила ли си секс с униформа? С някой колега?

— Стига, Кам — не може да задаваш такива въпроси на момичето.

— Разбира се, че мога.

— Е, правила ли си?

— Опасявам се, че не. Съжалявам, Кам. Но пък съм правила секс с пожарникар — той ми беше първото истинско гадже — и понякога беше с униформа, горе-долу, доколкото изобщо беше облечен. А понякога носеше и каска.

— Разкажи ми повече!

— Аз пък исках да науча как се преследват лошите.

— Мога да изпълнявам двойни задачи.

Не точно това очакваше от срещата, но ако щеше да й осигури повишението, трябваше да продължи. Така че им разказа за човека, който беше стрелял с пушка по съседа си, защото пускал телевизора прекалено силно, как са открили самоубиец, обесен в един гардероб, и за сквернословията на баща си. Постара се да накара историите си да прозвучат драматично и страшно и когато дойде време Никлъс и Кам да тръгнат за срещата си на обед, първият каза:

— Джоджо, много ни освежи.

— Знам, че малко те закачихме, но наистина се радваме, че дойде да ни видиш — добави Кам. — Много приятен човек си, за разлика от онази ревливка Орора Хол.

— И тя ли е идвала?

— И тя, и онзи другият — Слоун, освен това Лобелия Френч и оня чудатият, дето няма брадичка, всички се изредиха. Чудехме се защо се бавиш. Рекохме си да не сме те обидили.

Те се облегнаха един на друг и си размениха още един шеговит поглед.

Тя се изправи, протегна ръка и каза:

— Благодаря, че ми отделихте от времето си — и се запъти да си ходи.

Никлъс и Кам се спогледаха с изненада.

— Няма ли подаръци?

Ричи Гант сигурно беше домъкнал бутилки с пиене, пури… танцьорки. А Слоун навярно бе донесъл отлежало вино от избата на баща си. Трябваше да се сети.