Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Съдружниците трябва да инвестират пари. Когато Джослин се оттегли — ако изобщо го направи — ще си изтегли дивидентите. От новия съдружник се очаква да вложи на тяхно място своя сума.

— Колко?

— Петдесет хиляди.

— Петдесет хиляди? Откъде ще намериш толкова?

— Няма да се наложи. Практиката е да ги удържат от бъдещите приходи и да ми плащат с петдесет процента по-малко през първите три години.

Четвъртък вечерта, у Беки и Анди

Анди отвори вратата.

— Е?

— Тестът е все още отрицателен. Но…

Анди печално поклати глава.

— Искаш ли съвет от мен? Не му казвай. Просто тихомълком го махни.

— В никакъв случай — възпротиви се Джоджо. — Това е и негов проблем.

— О-хо! — плесна с ръце Анди. — Ето какво различава мъжете от момчетата.

— Я се разкарай. — Но Джоджо се питаше дали Марк няма да побегне презглава? Дали няма да настоява да направи аборт и да се прибере при семейството си? — Ще му кажа. И знаеш ли какво? Ако се опитва да ме разиграва, ще му се изсмея в лицето.

Петък вечер, апартаментът на Джоджо

— Познай какво — започна Джоджо.

Марк я огледа, после още веднъж, и нещо в погледа му се промени, когато промълви:

— Бременна си.

Тя стъписано замълча.

— Да се неначуди човек. Е, мензисът ми закъснява с пет дни, но тестът е отрицателен.

— Това не означава нищо. Същото стана и с Каси. Тестът продължаваше да е отрицателен, а тя беше в напреднала бременност.

Загледаха се един в друг, докато осмислят казаното, а после и двамата избухнаха в ужасен кикот.

— По дяволите — задъхваше се Джоджо — всички знаем какво следва. Вината е явно у мен, ти се ядосваш и правиш така, че да ме уволнят.

— После установяваш, че Каси също е бременна, малко повече от теб, и че правим голям купон за подновяване на брачните клетви.

— Аз разбирам чак когато погрешка ми изпращат покана.

Това им беше познато и те отново се разсмяха.

— Трябва да ти кажа, че баща ми ще побеснее и ще иска да те убие. Ще те нападне някоя черна нощ с тримата ми братя, грабнал пушка.

— По-добре тогава да направя от теб почтена жена.

После новината стигна до съзнанието му и той потъна в мълчание. Прокара ръка през лицето си, после още веднъж.

— Така се съсредоточавам.

— Ще избягаш ли от мен?

Ръката му замръзна и той я изгледа ужасен.

— Не!

— Правилен отговор.

— Но това е сериозно, Джоджо. Не го бяхме планирали.

— И аз забелязах същото.

— Предполагам, че винаги съм знаел, че някога ще се случи. Ние заедно. Деца. — Той замълча и тъжно добави: — Но не тъй скоро.

— Колко зле се чувстваш?

— Честно, Джоджо — той я погледна в очите и тя позна, че се колебае дали да я излъже, или да й даде честен отговор, идващ от дълбините на душата му. — Честно, бих искал да прекараме известно време само ние двамата, преди да дойдат децата. Да започнем съвместния си живот и веднага да го делим с някой друг, предполагам, аз… — той потърси правилната дума — …чувствам се пренебрегнат. — Тежка въздишка. — Знаеш колко много обичам децата си. Ще обичам и нашето. Но след като месеци поред се крием — той леко се засмя на себе си, — ми се искаше да прекараме известно време необезпокоявани. — Смръщи чело. — Как се случи?

Джоджо го изгледа.

— Ами момчето легнало до момичето и пъхнало своето…

— Не, искам да кажа, внимавахме, нали?

— Стават и фалове.

Призна, че е права.

— Да, предполагам, че е така. Но моментът не е подходящ във финансово отношение. Ще се наложи да се погрижа за Каси и децата. Ти и аз трябва да решим къде ще живеем. Не можем да останем в твоя апартамент завинаги, особено с дете. После, ако престанеш да работиш, ще ни липсват доходите ти.

— Че защо ще спирам да работя? Аз съм бременна — ако въобще съм — не съм болна. Страхуваш се, че ще заприличам на Луиза.

— Не само на Луиза. Виждал съм го толкова пъти: при жените, които имат деца, приоритетите се променят. Това не е преценка, а наблюдение. Това е тяхно изключително право.

— Аз съм различна.

Той сви рамене. Не беше съгласен.

— Марк, това съм аз.

Той се засмя на яростта й, след което и тя се разсмя, а накрая едновременно изрецитираха:

— Всички така твърдят.

— Трябва веднага да кажа на Каси. Не можем да отлагаме повече.

Джоджо цялата потръпна от срам.

— От това, че съм бременна, тя ще се почувства още по-зле.

— Зная. Но не е честно към нея да крием.

— Прав си, но защо не почакаш, докато получим положителен резултат и напълно сме сигурни?