Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Марк доби раздразнен вид, после взе ръката й.

— Джоджо, послушай ме. Много е важно. Все някога трябва да кажем на Каси.

— Знам — промълви тя.

— Познаваш Каси. Видя, че е интелигентна жена, която се уважава, не е от типа съпруги, които биха искали да научат последни. Определено смятам, че би предпочела да научи истината, вместо да я правят на глупачка.

— Мислиш ли?

— Но отсега ти казвам, няма да е приятно. Ще бъде изключително неприятно, но ще свърши. Ще се заема с това, тя е моя жена. Ти си смел човек, Джоджо, и куражът ще ти трябва. Проблемът няма да се разреши от само себе си.

— Ами ако и тя си намери някого и те напусне? Колко хубаво би било.

Той въздъхна.

— Добре. Моли се Каси да си намери друг. — После тонът му се промени. — И освен това престани да ме разиграваш.

Сякаш я затисна невидима тежест.

— Не те разигравам.

— Така ли, Джоджо. Защото точно на това започва да прилича. Слушай, изборът на нов съдружник е след осем седмици. Тогава напускам съпругата си и идвам да живея при теб. Ако не искаш това да стане, по-добре ми кажи.

Тя изпадна в паника.

— Наистина го искам. Но ми е много трудно. Ужасно ми е да нараня Каси и да открадна съпруга й. Не съм възпитана по този начин.

— И аз не съм възпитан така. Не само на теб ти е трудно, но аз го правя, защото те обичам. И започва да ми се струва, че не изпитваме едно и също.

Инстинктът й подсказа, че навлиза в много опасни води. Беше на косъм да го загуби.

— Марк, ти пожела да почакаме до избора на нов партньор. Не помня аз да съм настоявала.

— Не веднага. Но ако не беше подозрението ти, че нарочно отлагам, щеше да предложиш същото. И то много упорито, по мое мнение.

Това му беше лошото на Марк. Беше прекалено умен.

Сега тя трябваше да избере, да се престраши или да се остави на течението. Ще се престраши.

— Изчакваме, докато разберем дали тестът е положителен, после й казваме. Става ли?

Той я изгледа с тъмните си очи и бавно изрече:

— Пише ти се черна точка, но съм съгласен.

— Черна точка? Не ми говори така. Не съм издател, който е закъснял да си плати процента.

Но той не й се извини. Излезе, без да каже нищо.

Цяла нощ будува и размишлява. Марк, какъвто бе умен, долавяше всяка нейна мисъл. А тя се чувстваше в капан: никога не беше искала да стане поводът Марк да напусне Каси. Беше се надявала някакво външно събитие да разреши нещата — любимият й сценарий беше как Каси среща някой друг. Но Марк грешеше, ако мислеше, че тя го разиграва. Привързаността й към него беше твърда като скала. Понякога се питаше защо е така. Притежаваше трите най-важни качества — беше умен, забавен и секси — но причината беше по-голяма и се изплъзваше недоловимо. Можеш да опишеш качествата, които обичаш у някого — неговата самоувереност, интелекта му, великолепното му телосложение — но винаги нещо ще липсва, факторът хикс, магическата съставка. А Марк притежаваше вълшебното прахче, и то в огромни количества.

Той беше любимият й човек и всяко нещо, което правеше тя, сякаш не се бе случило наистина, докато не го споделяше с него. След няколко дни далеч от него започваше да страда почти физически. Той я познаваше. Връзката им се основаваше на откровеността и на света нямаше други двама души, които така добре да си подхождат.

Виждаше себе си и него далеч в бъдещето, като възрастни хора, като факири на трудните кръстословици, все още луди един по друг, все още близки.

Но днес гневът на Марк сякаш издигна преграда между тях. Възнамеряваше да напусне Каси и това беше добре. Спомни си поговорката: Единственият начин да избягаш от горяща къща, е да я прекосиш. Другата възможност беше да загуби Марк, но за нея тя не съществуваше.

Беше готова. Както винаги е била. Само към Каси чувстваше…

Спомни си какво й беше казала Беки: че навярно тази бременност не е случайна. Навярно беше допуснала да се случи, за да й наложи определено решение. Смешно обаче, че не беше напълно сигурна дали е бременна, че всеки друг го вярваше повече от нея. Започна да убеждава себе си, че идеята й харесва. Тя, Марк и детето — би било чудесно. Животът й щеше да се промени, но към добро. Трябваше да признае, че не бе мечтала за това. Наистина не беше почувствала онзи глад, който връхлита други хора да имат дете, без значение как. Но сега бебето беше част от цялостната картина, беше детето на Марк и всичко беше различно.

Постави ръка на корема си, така се прави, нали? Естествено е да стане майка. Как ли ще изглежда детето им? Тъмно, русо, червенокосо? В момента гените им навярно се бореха кой да вземе надмощие.