Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

„Долкин Емери“ също се разтревожиха. Бяха отпечатали сто хиляди екземпляра с твърди корици — първата партида, както бяха мислили навремето, първата от многото, но сега изчисляваха какви загуби ще претърпят от изданието.

През третата седмица Лили стигна до номер 42 в класацията, но радостта беше преждевременна, защото през четвъртата се плъзна назад до 59.

Джоджо продължи да настоява пред „Долкин Емери“ за повече реклама и по-големи отстъпки. Патрик Пилкингтън-Смайт задлъжня и се изплаши. Правилото беше, че агентите изискват, а хората от търговския отдел се опъват. Но нищо не бе в състояние да увеличи продажбите.

После „Литературни новини“ публикува кратка подигравателна статия по въпроса и въпреки че „Долкин Емери“ твърдяха, че е прекалено рано за преценки и продажбите ще се увеличат по Коледа, от сигурен източник Джоджо знаеше, че не са оптимистично настроени.

Най-много се безпокоеше, че „Долкин Емери“ я разиграват с новия договор на Лили. Не бяха казали, че няма да го подновят, но Таня продължаваше да отлага, като увърташе, че трябвало и по-големите шефове в „Долкин Емери“ да прочетат новата книга на Лили, преди да вземат някакво решение. Джоджо мислеше, че да покаже новата книга на Таня е чиста формалност, но сега разбираше играта на „Долкин Емери“: връзваха си гащите, искаха да видят как върви „Кристално чиста“, преди да решат дали Лили е изгодна инвестиция.

Бедната Лили обикаляше страната, изнасяйки едно безсмислено четене след друго. Или тя, или Антон звъняха всекидневно и с тихи, изплашени гласове я питаха:

— Има ли новини? Говори ли се нещо за новия договор?

Ужасяваха се, че „Долкин Емери“ протакат твърде дълго, но положението беше прекалено деликатно и Джоджо не можеше да се намеси.

Няколко пъти ги окуражи:

— Таня ми е обещала да решат до края на седмицата.

Но седмицата измина, без Таня да се обади, и вече ставаше месец, без да получат някакво предложение.

Джоджо ужасно съжаляваше Лили. Никой не обича книгата му да залежава, но случаят имаше сериозни последствия за кариерата на Лили. Съветът й към Лили да изчака за новия договор беше чист хазарт. Сега стана ясно, че неправилно е преценила риска: след провала на „Кристално чиста“ съществуваше опасността „Долкин Емери“ да не подпишат нов договор с нея. Както и всеки друг издател.

Вторник следобед, краят на ноември

— Таня Тийл на първа линия.

— Приемам!

Този разговор решаваше всичко, Джоджо знаеше. Този, който щеше да обрече или спаси Лили.

— Таня, здравей.

— Съжалявам, Джоджо отговорът за Лили Райт е „не“.

— Почакай малко…

— Няма да подновим договора.

— Таня, не говориш сериозно. Прочете ли новата книга, не виждаш ли колко е чудесна…

— Джоджо, ще ти кажа какво мислят всички. „Церовете на Мими“ беше единствена. Верността на читателите не е към Лили Райт, а към книгата „Церовете на Мими“. „Кристално чиста“ е най-големият провал, който някога сме имали.

— Добре, продажбите на изданието с твърди корици вървят бавно, но знаеш ли какво означава това? — Джоджо се насили да прозвучи особено жизнерадостно. — Изданието с меки корици ще бие всички рекорди! Както стана с „Церовете на Мими“. Може би беше прекалено рано да издаваме книга на Лили с твърди корици. Писателите си създават маса от почитатели, преди да издадат в твърди корици. След една-две книги изданието ще потръгне.

Таня не отговори. Не беше глупава. Прекалено много хора й бяха крещели. Беше непоклатима.

— Мисля, че книгата, върху която Лили работи, е страхотна.

— Ако Лили реши да напише нова като „Церовете на Мими“, с радост ще я публикувам — приключи Таня. — В противен случай — не. Съжалявам, Джоджо, наистина съжалявам.

Въпреки яда си Джоджо разбираше. Таня навярно беше разочаровала началниците в „Долкин Емери“. Беше приела книга, представила я беше пред цялата компания като изданието на годината, а книгата беше експлодирала в лицето й. Кариерата й буксуваше заради провала. Нищо чудно, че беше предпазлива.

— Лили Райт е от най-нашумелите авторки — продължи Джоджо. — Ако вече не искате да публикувате книгите й, има много други, които ще го сторят.

— Разбирам и ти желая успех.

— Ти губиш — отговори Джоджо, тракна телефонната слушалка и потъна в мрачни мисли. От най-нашумелите авторки, няма що. Ако нещата продължаваха да се развиват по този начин, Лили ще трябва да окачи звънец на врата си, за да оправдае определението.