Мариан Кийс - Мъжът на най-добрата ми приятелка

Но…

— Хубава риза — казах аз. — Беше с нарисуван кадилак, който върви по пустинен път. Страхотно. — Харесва ми и прическата ти.

Беше лъскава и прилепнала, явно много работа беше хвърлил по нея.

— Благодаря — отговори той, замълча и добави: — Сложих й нещо специално, за да прави добро впечатление. Или тая информация беше излишна?

— Не.

— Може ли да почерпя едно питие?

— Ще изпия чаша бяло вино. — Настаних се на канапето. — Но всяко следващо питие ще бъде минерална вода и преди да си тръгна оттук, ще изпия чаша мляко, за да успокои стомаха ми, така че да не се излагам тази вечер, както стана предния път. Излишна ли е информацията?

— Е, не.

Той се отправи към бара и на гърба на ризата му се проточи същият пустинен път, но сега кадилакът се отдалечаваше.

След секунда голямата кола отново се движеше към мен.

— Питието ти.

Той вдигна чаша.

— За голямата нощ на Джема.

Чукнахме се, отпихме, оставихме чашите на масата, после настъпи неловко мълчание.

— Какво става с кофата за въглища? — попита Оуен.

Но беше твърде късно, вече бях нарушила тишината:

— Оуен, това беше неловко мълчание и по причини, които не мога да ти разкривам точно сега, нямам време за подобни неща. Това трябва да го прескочим. Няма достатъчно време да се опознаем; трябва да подтикнем процеса. Зная, че ти звучи откачено, но не можем ли някак да ускорим първите три месеца и да преминем към по-уютния етап на прекарване на вечерите заедно пред видеото?

Той ме изгледа внимателно, но за моя радост отговори:

— Вече съм те виждал без грим?

— Да, това е идея. И вече не правим секс всяка вечер. — После започнах да се изчервявам: изчервяване, подобно на горски пожар, който не може да се овладее. Сетих се, че въобще не сме правили секс.

— О, Боже — поставих ръце върху пламналите си страни. — Извинявай.

Исках да си отида в къщи. Не бях готова да излизам и се притеснявах от грубостта си. Обикновено не съм такава, какво ставаше? — Извинявай — повторих аз. — Не съм луда, малко съм напрегната.

В този момент вечерта се промени. Вече не се чувствахме неловко, Оуен повярва на извинението ми и се засмя:

— След последната ни среща знам, че си буйна.

Леко се усмихнах, не ми допадаше да ме имат за ексцентричка, но от друга страна, ако вече беше решил, че малко съм смахната, нямаше да се наложи да се старая толкова, че да отглеждам нормална.

— Нека играта започне — подхвана той. — Разкажи ми за себе си, Джема.

Въпреки че идеята беше моя, се почувствах неудобно.

— На тридесет и две съм, единствено дете, работата ми е да организирам тържества и други събития и е много напрегната, но не винаги я мразя, живея в Клонский… какво забравих?

— Кола?

— „Тойота“ MP2. Да, знаеш, че ще ти хареса. Сега е твой ред.

— „Хонда Сивик“, купе, с всички екстри, на две години, но в чудесна форма.

— Браво на теб. Друга информация?

— Кожени седалки, арматурно табло с орехов фурнир…

— Като момченце си — бях очарована. — Исках да кажа подробности за живота ти.

— На двадесет и осем съм и от понеделник до петък си продавам душата на „Едачи Електроникс Корпорейшън“.

— С какво се занимаваш?

— С маркетинг. — После добави малко колебливо: — Убеждавам хората да купуват разни неща.

— Съквартирантите ти много ли са неприятни?

— Не, живея… — последва преглъщане — самостоятелно.

— Хубаво, отивам до тоалетната.

— На добър час.

Когато се върнах, бях впечатлена.

— Много хитро, как тоалетните са скрити зад умивалниците и огледалата. Мина сума време, докато ги намеря. Добър избор си направил. Сега да поговорим за връзките, които сме имали. Преди две години и половина моята най-добра приятелка открадна любовта на живота ми, те все още живеят заедно и имат дете, никога няма да простя на никой от тях. Не съм срещнала друг и навярно смяташ, че говоря с горчивина, но то е, защото я чувствам. — А ти?

Кимнах му окуражително.

— И ние скъсахме.

— Кога, колко време бяхте заедно?

— Ами…

Аз отново кимнах.

— Ходихме две години. Разделихме се преди… — ново мъчително преглъщане — Коледа.

— Само преди четири месеца? След две години?

— Вече свикнах.

— Не ставай глупав, разбира се, че не си.

И докато той настояваше, че е така, си мислех: „Но това е чудесно! Няма да очаква нищо от мен.“

През следващите три часа и няколко дезориентиращи бара опознах Оуен и научих:

1) Че се занимава с тай чи.

2) Не му понасят скаридите — не че е алергичен, но не ги обича.