Марша Кенъм - Сърце в опасност

— Катрин, моля те, изслушай ме!

— Не, няма да те изслушам и няма да си отида! Не можеш да ме принудиш да го сторя.

— Напротив, мога и ще го направя — каза спокойно Алекс. — Сега сме само на два часа от крайбрежието и корабът, с чийто капитан вече всичко съм уговорил, ще акостира днес към полунощ, а утре заран ще поеме отново през морето — с теб на борда.

— Не, не, не! Не!

— Катрин, изслушай ме най-сетне. Тук скоро ще има война.

— Не ме интересува. Аз съм твоя жена и мястото ми е тук!

Тя взе да рита, за да се освободи от него, но той я притисна с цялата си тежест към дюшека.

— Да, ти си моя жена, и аз щях да съм жалък съпруг, ако не направя всичко, което ми е по силите, за да си на сигурно място.

— В Акнакери ще съм на сигурно място.

— Както съвсем наскоро в градината? — Очите й пламтяха от гняв, но той продължи невъзмутимо. — Една крепост е сигурна само ако е строго охранявана, а в бъдеще няма да е така. Доналд ще поведе повечето мъже, за да демонстрира силата на своя клан, но други предводители на кланове не притежават неговото чувство за чест. Те ще използват удобния случай, за да подхванат помежду си кървави борби.

— Все ми е едно. Не се страхувам и не мога да си представя, че Доналд и Арчибалд ще отпратят съпругите си.

— Мойра и Джийни са свикнали от малки с кръв и насилие. Те знаят какво ги очаква и ще се справят с всичко.

— Ако ми кажеш какво ме очаква, и аз ще се справя с всичко. Не ти ли доказах вече, че оживявам и в най-трудни ситуации?

— Катрин… — Гласът му стана по-мек, по-отчаян. — Не искам да ти се налага да доказваш отново нещо друго, освен че ми имаш доверие и ме обичаш достатъчно, за да направиш онова, за което те моля. Повярвай ми, така ще е най-добре и за двама ни. Искам да си на сигурно място. Искам да зная, че нищо няма да ти се случи…

— Моля те — изхълца тя, докато галеше с треперещи пръсти бузата му. — Моля те, не го прави! Не ме отпращай, моля те, Алекс!

Той я целуна с невероятна нежност. Молбите й направо му късаха сърцето и той не смееше да я погледне в очите от страх да не омекне и да се откаже от решението си, защото щеше да е съдбоносно. Той сложи още веднъж глава между гърдите й и закопня да усети ръцете й да го прегръщат поне само още веднъж. Бог му е свидетел, той не иска да я отпрати, най-силното му желание е да я има всякога до себе си, но това трябваше да стане на всяка цена дори ако загуби така любовта й.

Катрин се беше втренчила в тавана, сляпа от сълзи, разкъсана от чувство за безкрайна празнота. Щастието, което изживяваше допреди малко, беше разрушено, рухнали бяха всичките й мечти за бъдещето. Той я отпраща, той ще потегли на война и навярно ще загине…

— Знаеше го през цялото време, нали? — прошепна тя беззвучно. — Но пред мен го премълча и ми позволи да вярвам, да се надявам, че ти е все едно коя съм.

Той вдигна глава и я погледна, без да разбира.

— Затова е, нали? Отпращаш ме, защото съм англичанка. Една съселка! Колко неприятно за могъщия клан на Камеръновци.

— Решението ми няма абсолютно нищо общо с това, че си англичанка, и ти много добре го знаеш.

— Сега вече нищичко не зная, освен че ме пропъждаш от живота си, преди да съм имала шанса да ти принадлежа.

— Катрин, моментът не е подходящ за…

— Да, да, разбирам… Вчера и днес бяха подходящи моменти, за да докажеш, че имаш чувства, че можеш да обичаш и да си нежен — накратко казано, че си човек. Но от утре ще си играеш на война и ще убиваш и ще осакатяваш хора в името на семейството си. Може би наистина ще е по-добре да не ставам свидетел на моралното ти падение.

Тя скочи от леглото и Алекс не се опита да я задържи. Разлюляна като трепетликов лист, тя навлече евтините дрехи, с които й беше услужила селянката. Сега той пристъпи зад нея и сложи ръце върху раменете й.

— Аз те обичам, Катрин. Зная, че сега си ми ядосана и може би се съмняваш в думите ми, но аз наистина те обичам и ти се кълна в тази любов и в живота си, че щом стане възможно, ще дойда да те взема. — Той прилепи устни към шията й, но тя стоеше неподвижно като мраморна статуя, затова той след малко я пусна и почна да се облича с дълбока скръб в сърцето.

Катрин стоеше на брега и наблюдаваше как товарят последните лодки с контрабандна стока. Вълната от планинските овце и шотландското уиски бяха търсени в цяла Европа и достигаха високи цени. Срещу тях в страната внасяха контрабандно най-често оръжие и муниции.